Юлия се вцепени и отново се сви. Притиснала я с една ръка, Иризис заопипва пътя си по тунела. Дупката бе очертана от сияние, долитащо от дъното. Лиринксите идваха.
Русокосата жена надникна надолу. Светлината се движеше, долиташе ароматен дим. Лиринксите използваха факли, напоени с дървесна смола. Сега можеше да се види, че ямата е няколко стъпки широка. Дребната издатина край левия й ръб действително бе прекалено тясна. Налагаше се да прескочи. Иризис прецени височината на тавана, за да не си удари главата при скока.
Юлия се бе свила на топчица, с което нямаше да я улесни. Иризис направи три крачки назад и се затича, но в последния момент спря, разколебана. Приведе се, за да си поеме дъх.
Дъното на ямата бе закрито от сянката на крилат звяр, от която се разнесе рев. Този път Иризис трябваше да го направи. Юлия не спираше да се върти в ръцете й, с което затрудняваше преценката на скока. Занаятчията едва не падна в ямата и бе принудена да пусне Юлия, за да запази равновесие. Дребната жена изпищя, скочи и с удивителна лекота притича по привидно тесния ръб. Без да се обръща, тя се изгуби в тунела.
Неблагодарна крава! След всичко, което направих за теб! В ямата се изкачваше тъмен силует. Иризис вече нямаше избор. Скокът бе единствената алтернатива пред смъртта.
Тя отново изтича назад, два пъти вдиша дълбоко и се затича. Доближаваше ръба, когато главата на създанието изникна. Светлината на факлата се издигаше към лицето му, за да подчертае очи и зъби. Иризис трябваше да го прескочи — и го стори, политайки колкото се може по-високо. Лиринксът опита да я сграбчи, ноктите му се обвиха около глезена й. Жената успя да го изрита в челото и да се добере до отсрещния край, приземявайки се на четири крака.
Лиринксът изрева и изскочи от ямата, повдигнал факлата. Участъкът пред Иризис бе прав около тридесет дължини.
Тя побягна. Почти бе достигнала завоя, когато светлината изчезна. Лиринксът бе преместил факлата зад гърба си, за да не осветява пътя й.
Леко забавяйки ход, Иризис протегна ръце напред. Дори и тази предпазна мярка, съчетана със знанието за предстоящия завой, не съумя да я предпази от сблъсък. Тя определи новата посока и продължи с бърз ход. Надяваше се на пътя й да не изникват още ями.
Трескаво се молеше за тесен участък, който да се окаже невъзможен за преследвача й — на идване бе преминала през няколко такива места. Но тук проходът бе широк почти колкото шосе. И освен това завиваше често, което я забавяше. Всеки път, когато силуетът изникнеше зад нея, той беше по-близо.
Иризис ускори ход, но лиринксът също забърза. Далакът започваше да я боли. Струваше й се, че цял живот не е правила друго, освен да тича. Внезапно лиринксът нададе мощен рев, сякаш разтърсил тунела. Крясъкът съдържаше нотка на триумф. Дребни отломки се посипаха върху главата й. Нещо изтрополи зад нея — къс от тавана.
Ревът отскочи назад, тласнат от ехото. А може би пред нея имаше друг лиринкс? Иризис зърна проблясваща светлина, паникьоса се и когато от лявата й страна изникна страничен проход, тя веднага пое в него. За нейно нещастие това беше сляп тунел, само че сред мрака тя нямаше как да забележи това обстоятелство. Докато не се натъкна на стена.
Двадесет и три
Гилаелит дойде да посети Тиан още няколко пъти, но тя винаги се преструваше на заспала. Тя криеше нещо. Той бе отложил разпита й, защото имаше много неща, над които да размишлява. Сега войната бушуваше в северната част на Алмадин, а това не беше далече. Лиринксите бяха унищожили армия и опустошили град. Нито обширността на Червейния лес, нито склоновете на вулкана можеха да спрат целенасочена атака. Освен това амплиметът терзаеше ума му. Тетрархът прекарваше часове, загледан в кристала и удивляващ се над образуването му. Все още не го беше докоснал — всеки път числата му бяха казвали да изчаква.
На четвъртия ден след катастрофата на вратата се почука и вестоносецът Нирд влезе с бърза крачка. Торбата му се издуваше от депеши, а в ръката си държеше кожен плик. Имаше заострен нос, също тъй заострена брадичка, длъгнести уши и дебела до сбръчкване кожа, които характеристики му придаваха сходност с едър гном.
— Какво има? — попита Гилаелит.
— Войната! — отвърна Нирд с изпитателен поглед. Очичките му бяха малки и черни като череши. — Най-добре погледнете първо това. — Той подаде плика. — Току-що пристигна по скит.