– Знам, че е малко внезапно – каза Брам, – но не мога да чакам повече.
После се изправи и я целуна по устните. Леко. Нежно. Сякаш се боеше да не я нарани.
– Извънредно много съм привързан към теб, Джо. Ще бъдем великолепна двойка. Познаваме се от край време. Мненията ни за повечето неща съвпадат, а това според мен е най-добрата основа за един брак.
Докато Джо се бореше с желанието да избяга, Брам продължи да говори, да изброява всички предимства на предложението, сякаш сключваше сделка. Когато свърши, сложи пръстена на ръката ù.
– Надявам се да ти хареса. Толкова ярко блести – каза той. – Но не колкото теб.
– О, Брам – промълви Джо през сълзи.
Той се усмихна и отново я целуна.
– Майка ти и чичо ти ни чакат. Може ли да им съобщя добрата новина? Ще е приятно разнообразие. А за Маминка това ще е прекрасен подарък. Мисля, че тя иска да се омъжиш за мен дори повече, отколкото го искам аз самият – засмя се той. – Кажи ми, Джо, ще станеш ли моя съпруга?
Глава шейсет и втора
Джо излезе от черквата „Божия благодат“ и пристъпи на тротоара.
Денят беше изумително красив, слънчев, но хладен, с яркосиньо небе, макар че Джо не му обърна внимание. През последната седмица бе живяла като в транс.
Бе облечена в нов сив костюм, обточен с черен ширит, с маншон от норка в ръце. Майка ù, под давлението на Маминка, ù бе разрешила да продължи да носи дрехи в цвят, различен от черния. Костюмът беше пристигнал от ателието на шивачката предишния ден и ù беше малко тесен, но Кейти бе пристегнала корсета ù толкова здраво тази сутрин, че ù стоеше съвсем добре. Джо не можеше да диша особено свободно, но това нямаше значение. Ако си позволеше да диша, да чувства, да слуша какво ù нашепва сърцето, щеше да се срине.
„Какво направи? Ти не обичаш Брам – казваше това сърце по хиляда пъти на ден. – Защо го направи?“
„За да зарадвам семейството си – отговаряше тя в опит да заглуши гласа му. – Защото това се очакваше от мен. Защото Брам е прав, с него се разбираме добре. Защото той поне ме иска. А Еди – не.“
Предателството на Еди не просто я бе наранило. То я бе пречупило, бе разбило сърцето и душата ù. Да обичаш някого толкова много, колкото тя обичаше Еди, бе опасно, това бе научила в последните дни. Беше по-добре да се омъжи за някого, към когото не е чак толкова привързана. Така този човек никога не би могъл да ти причини такава болка.
– Чудесна проповед! Наистина чудесна! – каза възрастната госпожа Де Вит на преподобния Уилямс, който се сбогуваше с паството си.
– Прекрасна, отче, наистина прекрасна – похвали го и госпожа Нюболд. – А, Джоузефин! Ето те, скъпа! Чух новината. Поздравления! Ще бъдеш най-красивата булка в Ню Йорк. Брам е голям щастливец.
Джо се усмихна, кимна и благодари на госпожа Нюболд, както бе благодарила на десетки други хора. Беше приела предложението на Брам преди седмица и вече почти целият град, ако не и целият щат, знаеха, че двамата са сгодени, благодарение на Маминка. Сватбата бе насрочена за юни. Дотогава шестте месеца строг траур щяха да изтекат и тя щеше да може да носи бяло.
Джо потърси майка си с поглед и я видя да говори с няколко представители на семейство Ливингстън. Все още носеше строг траур, включително черна шапка и воал. Джо не желаеше да слуша повече поздравления за годежа си, затова реши да изчака майка си в екипажа. Тръгна натам, но подръпване за ръката я накара да спре. Тя се обърна и видя елегантна брюнетка, издокарана в синя коприна.
– Фей? – изненада се тя. – Какво правиш тук?
– Чакам те – враждебно каза Фей. Усмихваше се, наклонила леко глава, и изглеждаше съвсем на място сред аристократичното паство на „Божия благодат“.
– Откъде знаеш, че съм тук? – продължи да пита Джо.
Фей подбели очи.
– А къде другаде да е госпожица Джоузефин Монтфорт от площад „Грамърси“ в неделя сутрин? – отвърна тя с въпрос. После се огледа и продължи по-тихо – Виж, не мога да стоя тук и да се усмихвам като идиотка цял ден. Открих Кинч.
Джо премигна.
– Това ли? Само ще мигнеш? – прошепна Фей. – Казах, че открих Кинч. Какво ти става? Изглеждаш като излязла от пушалнята на опиум на Мот Стрийт.
– Сгодих се. Предполагам, че ефектът е същият като от опиума.
– Леле боже – Фей вдигна поглед и го впи в очите на Джо. – За кого?
– За Брам Олдрич.
– По дяволите. Бях заложила на Еди.
– В такъв случай се боя, че си загубила парите – каза Джо, чието сърце се сви при споменаването на името му.