– Слушай ме, Джо, осъзнай се веднага. Твоят човек Кинч се оказа адски труден за намиране. Може би сега е единственият ти шанс да говориш с него.
Джо кимна и усети как живецът се връща във вените ù, макар и съвсем колебливо.
– В момента е в един долнопробен хотел на Пит Стрийт. Номер шестнайсет. Мернах го случайно късно снощи на Канал Стрийт и го проследих. Гадно място е. Не отивай сама. Вземи Еди.
Джо си пое дълбоко дъх, от което я заболяха ребрата, пристегнати в корсета. Съзнанието ù започна да се прояснява.
– Шивача знае ли? Мъжът с белега? – попита тя.
– И да знаят, не съм им казала аз.
– Джоузефин? – прекъсна ги глас.
– Това е майка ми – рече Джо, без да се обръща. – Благодаря ти, Фей. Длъжница съм ти.
– Можеш да ми се отплатиш с патронче джин или кутия „Дюк“, когато ти е удобно – каза Фей.
После се усмихна чаровно и се отдалечи.
– Хайде – подкани я Ана, – готова съм да си вървим.
– Мамо, ще имаш ли нещо против, ако Долан те закара вкъщи, а мен остави в парка? – попита Джо, трескаво обмисляйки начини да стигне до Пит Стрийт. – Много ми се иска да глътна малко чист въздух. Денят е толкова прекрасен.
– Разходка в парка! Каква великолепна идея!
Това бе чичо Филип. Изведнъж се озова до тях, с леля Маделин и Карълайн по петите.
„Не!“ – каза си Джо.
– Хайде всички да отидем – весело предложи лелята на Джо. После хвана Ана под ръка. – Знам, че си в траур, но никой няма да те осъди, ако глътнеш малко въздух. Говорим за парка „Бетесда Теръс“ все пак, не за цирка на господин Барнъм.
Ана се поколеба. Джо мислено я помоли да откаже.
– Ела, моля те – започна и Филип. – Всички изживяваме тежки времена, но сега Джо отново внесе щастие в семейството. Трябва и ти да участваш в него.
Накрая Ана се предаде.
– Както винаги си прав, Филип – усмихна се тя. – Да вървим.
– Великолепно! – възкликна Филип. – Нашият екипаж е спрян пред вашия. Може и семейство Олдрич да поискат да дойдат с нас.
– Ще ги попитам – предложи Маделин и тръгна да търси Маминка.
Ана закрачи към екипажите с Карълайн, а Филип и Джо ги следваха. Чичо ù се усмихна заговорнически и Джо отвърна на усмивката, макар че това я убиваше. Беше чул, че иска да отиде в парка, и беше решил да ù помогне, но тя не искаше да ходи в проклетия парк!
Искаше Долан да я остави в парка и веднага щом си тръгне, тя да хване файтон до пансиона на Еди и после заедно да продължат към Пит Стрийт, за да се срещнат с Кинч. А какво стана? Ще се разхожда! Идеше ù да крещи от безсилие и гняв.
Еди не се беше свързвал с нея от празненството у Олдрич, а и тя не беше правила опити да се свърже с него. Мисълта да отиде у тях, да го види, беше безкрайно болезнена, но тя не знаеше какво друго да направи. Не можеше да тръгне след Кинч сама.
– Това някоя нова приятелка ли е? – попита Филип и прекъсна мислите ù. – Не съм я виждал в черквата досега.
– Кой? – разсеяно попита Джо.
– Младата жена, с която разговаряше. Преди малко.
– Сигурно говориш за госпожица Пит. Току-що се запознахме – излъга Джо. Тъкмо бяха стигнали до екипажите. – Неволно настъпих края на роклята ù и трябваше да ù се извиня. От Филаделфия е. На гости за почивните дни.
– Филаделфия? От семейство Хоръс Пит или Морисън Пит?
– Боя се, че не каза, чичо Филип.
Филип се намръщи и се приготви да я попита още нещо, когато се появи Маделин.
– Семейство Олдрич ще дойдат с нас в парка – съобщи тя. – Боя се, че и шпаньолите ще дойдат – додаде, понижила глас. – Маминка ги е взела в екипажа. Учудвам се, че не ги внесе и в черквата.
– Сигурна съм, че се е опитала – изкоментира майката на Джо и сподави усмивката си. Обърна се към Долан, който държеше вратата отворена. – В парка, ако обичате, Долан. „Бетесда Теръс“.
Долан ù помогна да се качи, после помогна на Джо и след това зае мястото си на капрата, плесна с камшика и потеглиха към парка. Филип, Маделин и Карълайн ги следваха плътно. Екипажът на Олдрич завършваше колоната.
– Мади е права. Хубаво е човек да се разходи на чист въздух – каза майка ù с усмивка. – Добре ще ни се отрази да се разходим всички. Семейството и бъдещите членове на семейството. Нали, Джо?
– Да, чудесно – отвърна Джо и се усмихна.
Гласът ù беше спокоен, изражението също, но в маншона от норки ръцете ù бяха свити в юмруци.
Глава шейсет и трета
Госпожа Бърн, хазайката на Еди, изгледа Джо от глава до пети.
От изражението ù ставаше съвсем ясно, че според нея Джо е безсрамна, пресметлива мръсница, която иска да омотае Еди в мрежите си и да я лиши от наемател.
– Съжалявам, госпожице – подсмръкна тя. – Нямам представа къде е господин Галахър.