– Видя ли? Инстинктивно е. Защитаваме се с водещата си ръка – обясни Оскар и вдигна триъгълно парче печено сирене.
– Задръж вестника – каза той на Джо.
– Единственото, което разбрах, е, че Кинч е десняк – каза Еди и махна репичката от боба си. – А не, че убиецът на Бийкман е левак.
Оскар вдигна пръст. Дъвчеше сирене.
– Съвсем вярно – каза, след като преглътна хапката. – Трябва да видиш тялото на Бийкман, за да разбереш, че убиецът му е действал с лявата ръка. Тогава щеше да забележиш, че разрезът започва от дясната страна на шията, после ножът се е плъзнал наляво. Позволете да демонстрирам.
Той взе ножа за масло в дясната си ръка и се обърна към Джо.
– Ти си жертвата ми – каза той. – Ако съм левак, ще те приближа откъм гърба, ще те хвана за косата с дясната ръка и ще ти прережа гърлото с лявата. Започвам оттук... – той допря ножа до дясната страна на гърлото ù – и прокарвам ножа наляво. Ако видите отблизо рана от нож, ще забележете точно къде ножът е пронизал кожата и в каква посока се е движил. При Бийкман ножът е влязъл отдясно и се е движил наляво. Следователно убиецът е левак.
Начинът, по който я държеше Оскар, събуди ужасен спомен у Джо. За секунда тя не беше в „Чайлдс“, а в уличката край дома си. Нападателят я беше залепил за стената. Дясната ù буза се отърка в тухлената стена. Той държеше нож пред лицето ù... с лявата си ръка.
Оскар пусна Джо и остави ножа на масата. Неколцина клиенти бяха спрели да ядат и ги гледаха загрижено. Оскар ги увери, че на Джо ù няма нищо.
– Каза ли на доктор Кьолер? – попита Еди.
Оскар изсумтя.
– Той каза, че полицаите видели Кинч да размахва нож и това им стигало.
– Но ако Кинч не е убил господин Бийкман и не е нападнал чичо ми, какво изобщо е правел на местопрестъплението? И кой е убил господин Бийкман? – попита Джо.
Оскар се прокашля.
– Ще ми простиш ли, ако кажа нещо неприлично? – попита той.
– Хайде, стига бе, Оск, нима? – подигра му се Еди.
– Сградата, пред която бил убит Алва Бийкман, е в съседство с публичен дом, държан от Дела Макивой. Ченгетата казват, че ходел там няколко пъти в седмицата. Няма начин това да стигне до вестниците, но може да си струва информацията да се провери. Сградата, пред която е бил убит, е за продан, празна е. Значи там не е имало никой, който би могъл да види или да чуе нещо, но пък някое от момичетата на Дела или самата тя може да е чула или видяла нещо.
Джо се изчерви от думите на Оскар, притеснена от факта, че господин Бийкман е посещавал заведението на Дела Макивой. Как е могъл? Той имаше съпруга. И дъщеря на възрастта на Джо. Ходеше на черква всяка неделя.
– Вече проверих – каза Еди.
– Така ли? – учуди се Джо. – Защо?
Тя знаеше, че „Стандарт“ няма да напише статия, в която се намеква, че Алва Бийкман е посещавал публичен дом, което я накара да се пита дали Еди ще напише статията за друг вестник, или все още разследва смъртта на баща ù, макар да ù беше казал, че се отказва.
– Защото ми беше скучно. Нямах си друга работа – отвърна Еди рязко. – Дела е напуснала града. Заведението е затворено.
– Толкова за тази идея, значи – изкоментира Оскар. После насочи лъжица към супата на Джо. – Ще я ядеш ли?
Джо сведе поглед към гъстата червена супа и поклати глава. Разговорът за прерязани гърла ù беше отнел апетита. Тя бутна купата към Оскар. После му бутна и чинията си със сиренето.
– Оскар Рубин? Това ти ли си?
Млада жена с тъмна коса, свита в спретнат кок на тила, се беше спряла до масата им. Носеше очила, кафяво палто и вълнена тъмносиня рокля. Под ръка държеше дебела книга.
– Сара! – възкликна Оскар и се изправи. И се ухили. От ухо до ухо.
Еди също стана.
– Здрасти, Сара, как си? – попита той.
– Добре съм! Добре. Довършете си обяда – каза младата жена и ги накара с жест да седнат. – Дойдох само да кажа „здрасти“.
Оскар запозна Сара с Джо. С Еди очевидно се познаваха.
– Сара също учи медицина – обясни той. – Отличничката на курса.
– О, Оскар – Сара махна с ръка и се изчерви.
– Имам нов кадавър6 за теб. Ще го пратя утре – каза Оскар свенливо. – Жена е. На около двайсет и пет години.
Очите на Сара светнаха. Тя погледна Оскар така, сякаш току-що ù беше поднесъл диаманта „Звездата на Индия“.
– Причина за смъртта? – възбудено попита тя.
– Напреднал третичен сифилис.
– Невро?
– Гумозен7.
– Оскар, не знам как да ти се отблагодаря – каза Сара. – Никога не сме работили върху труп със сифилистични гуми. Нагноили ли са?
– Не много. Има доста некроза. Гранулации също. И известна хиалинизация8. Следващия път, когато ми попадне случай на смърт от небелодробна туберкулоза, ще ти го пратя. Язвите там много приличат на сифилистични гуми и могат да те заблудят. Хубаво е човек да е виждал и двете, за да се научи да прави разлика.