– Невероятна възможност – Сара изпадна във възторг. – Още веднъж ти благодаря. Нямам търпение да кажа и на останалите.
Тя се усмихна на Еди и Джо.
– Оскар е много предвидлив. Не ни попадат много трупове в женския колеж. Повечето отиват в мъжките школи. Но той винаги намира по нещо за нас. Като магьосник е.
– Абракадабра – каза Оскар и размаха лъжицата си като вълшебна пръчица.
Сара избухна в смях. Прозвуча като крякане на гъска. Очилата ù се свлякоха по носа. Тя ги бутна обратно, сбогува се и се върна на мястото си.
Оскар се загледа след нея.
– Не е ли прекрасна? – попита той замечтано.
– Иди да седнеш при нея, Оск – предложи Еди.
Оскар светна.
– Прав си. Така ще направя.
– О, виж! – каза Джо. – Човекът, който седеше до нея тъкмо става. Бутна ù ръкавиците на земята. Иди да ù ги върнеш, Оскар!
– Луд е по нея – отбеляза Еди, загледан след приятеля си.
Джо се усмихна.
– Никога не бих се досетила. Тя наистина ли учи медицина?
Еди кимна.
– Баща ù се отказал от нея, когато му заявила, че иска да стане лекарка. Баба ù ù дава по малко пари. Колкото да покрива таксата в колежа. През нощта работи в „Белвю“, за да си плаща наема. Там се запознаха с Оскар.
Джо и Еди загледаха как Оскар вдига ръкавиците на Сара. Сара потупа стола до своя и Оскар, грейнал като електрическа крушка, седна. Гледката зарадва и натъжи Джо едновременно. Тя отвърна поглед от двойката и се върна на темата за Кинч.
– Еди, човекът, който ме нападна... и той си служеше с лявата ръка – каза тя. – Докато Оскар правеше демонстрацията, си спомних цялата случка. Щом Кинч е десняк, няма как той да е нападателят, което значи, че е най-вероятно Белязания. Все пак той нападна и теб, нали? Ако не му харесва, че душиш наоколо, значи няма да му харесва, че и аз го правя.
Тя млъкна за малко, после продължи:
– Убиецът на Бийкман също е левак. Ами ако това е Белязания? Ами ако той е убиецът на Скъли и на баща ми?
Еди въздъхна.
– Не се отказваш, а?
– Не.
Той я погледна, сякаш в момента взимаше някакво решение, и после каза:
– Вчера ходих в „Даркбрайър“.
Джо удари с ръка по масата:
– Ха! Знаех си! Аз не съм се била отказвала! И ти искаш да стигнеш до истината, колкото и аз.
Еди пренебрегна възторжената ù реакция.
– Надявах се, че ще мога да поговоря с Кинч, но изобщо не можах да се доближа до него – разказа той. – Никого не пускат. Директорът свика пресконференция. Каза, че Кинч е опасен за себе си и за околните. Опитах се да открия Франсис Малън, но го нямаше. Дори се опитах да подкупя един друг санитар, но не ми се получи.
Джо се намръщи.
– Само да можехме да намерим Дела Макивой – каза тя. – Тя може да знае нещо.
– За протокола, Джо, няма такова нещо като „ние“. Има „ти“, има и „аз“. Дори един от нас да открие Дела и тя да знае нещо, мислиш ли, че ще сподели тази информация с някого? Особено пък с репортер. В момента вниманието е последното нещо, което ù трябва.
Джо помисли малко и попита:
– Ами Естер?
– Коя Естер?
– Мадам Естер. Нали и тя е в същия бизнес?
– И?
Джо си помисли за познатите си момичета, които все се съревноваваха.
– Дела е конкурентка на Естер, нали? Съперница. Естер също може да е чула нещо. Ако е чула, може и да ни каже. Просто за да създаде проблеми на Дела.
Еди вдигна вежди.
– Може да се окажеш права.
– Хайде да отидем на гости на Естер. Имам още време, преди да се наложи да се прибирам.
– Не, Джо. Вече казах – ти приключваш. Не мога да ти попреча да си рискуваш живота, но аз отказвам да участвам.
– Ако не дойдеш с мен, ще отида сама.
– Ти луда ли си? – сопна се Еди. – Не може да ходиш на такива места сама.
Решителният сив поглед на Джо срещна този на Еди.
– Отивам. Аз започнах всичко това и аз ще го приключа.
Еди гневно поклати глава. Свали поглед от нея и се загледа през прозореца към уличното движение по „Парк Роу“.
– Кажи ми нещо, Еди – подзе Джо меко. – Съжаляваш ли?
Той не отговори.
– Защото аз не съжалявам – продължи тя. – Не съжалявам, че чух какво говореше през онзи ден в „Стандарт“. Не съжалявам, че отворих бележника на баща си. Не съжалявам, че те целунах. Не съжалявам, че се...
– Недей – рязко я прекъсна Еди. – Вече си направила избора си. Всичко между нас остана в миналото в момента, в който прие предложението на Брам. Позволи ми и аз да оставя всичко това в миналото.