Джо кимна.
– Добре. Но знай едно... Никога няма да съжаля, че между нас имаше нещо, но ще съжалявам, ако не успея да завърша това разследване. Ще съжалявам до края на живота си.
Тя стана и взе сметката и вестника на Оскар.
– Идваш ли?
Еди я гледа дълго, преди да каже „да“.
6 Кадавър – труп, използван за медицински изследвания. Значи също и донор на органи в мозъчна смърт. – Бeл. прев.
7 Невросифилисът поразява нервната система, като основните му проявления включват дегенерация на нервните клетки, които предават информация от различните части на тялото към мозъка, и прогресивна парализа, както и изменения в психиката. Гумозният сифилис се нарича така заради характерните възпалени язви по тялото, които се наричат гуми и които разяждат тъканите на болния. – Бeл. прев.
8 Хиалинизация – процес, при който нормална тъкан се превръща в хомогенна прозрачна материя. – Бeл. прев.
Глава седемдесет и първа
– Седни, Джо! – изръмжа Еди, стиснал зъби.
Джо, която надничаше през две червени кадифени завеси, поръбени със златист ширит, изобщо не го чу.
Седяха в малка приемна в дома на Естер Ариновски, на Източна Двайсет и пета улица, в квартала на червените фенери, който тук се наричаше Бутчето. Двамата с Еди бяха казали на едрия мъжага на входа, Бени, че са журналисти и искат да говорят с Естер. Той почти ги беше изхвърлил на улицата, но след като го убедиха, че не искат нищо друго, освен информация за Дела Макивой, и му пъхнаха пет долара в ръката, той омекна. Въведе ги в крещящо обзаведеното фоайе, придружи ги до приемната и им каза да чакат там, докато той поговори с Естер.
– Защо се казва Бутчето? – попита Джо, докато вървяха покрай натруфените, кичозни ресторанти, хотели и барове на квартала.
– Ченгетата го кръстиха така. Защото е сочен, вкусен и те искат да си хапнат от него. Като всички останали сводници, и Естер работи само защото редовно им плаща – обясни Еди.
– Нима тук има повече от един публичен дом? – изуми се Джо.
– В Бутчето ли? Ти шегуваш ли се? Десетки са. Хиляди момичета работят в тях.
В момента Джо ококорено гледаше няколко от въпросните момичета. Единственото им облекло се състоеше от оскъдно копринено бельо – комбинация между комбинезон и гащички. Някои имаха и чорапи. Други бяха боси. Бузите им бяха напудрени, а устните – начервени. Повечето пиеха.
За Джо голотата им беше шокираща, но повече от всичко я потресоха очите им. Бяха празни, мъртви. Момичетата бяха насядали по столове и канапета – една завързваше панделката на дрехата си, друга сучеше кичур коса около пръста си, трета пушеше... докато не влезеше клиент. Тогава всички се съживяваха като кукли, навити с ключе. Изправяха се и започваха да пращат въздушни целувки на клиента, показваха краката си и наместваха деколтетата си, за да изложат на показ стоката.
– Повечето от тях изглеждат на моя възраст – забеляза Джо, все така загледана в пролуката между завесите.
– И сигурно са на твоя възраст. Ще седнеш ли най-сетне, ако обичаш? – ядоса се Еди.
Джо видя как в стаята отвъд завесите се появи кльощав мъж в евтин костюм и протрити обувки. Той изду гръдния си кош като петел и се заразхожда между момичетата, като внимателно оглеждаше всяка една от тях.
– Ти – каза той накрая и посочи една дребна и изящна брюнетка.
Тя послушно стана и го последва по тъмното стълбище. Джо не искаше да си представя какво щеше да последва.
– Той даже не я попита как се казва – прошепна тя и най-накрая седна.
– Казах ти, че не бива да идваш тук – каза Еди.
– Гледаше я, както госпожа Нелсън гледа парче говеждо.
– Това беше лоша идея. По-добре да си тръгваме.
Джо се умълча. Помисли си за Оскар и неговия кадавър. Беше казал, че тялото е на жена, която е умряла от сифилис. Дали и тя е била проститутка? Джо беше чула да се шепне за болестта. Беше виждала просяци с лица, проядени от нея, а Кейти ù беше разказвала смразяващи кръвта истории за хора, полудели от сифилис.
– Кой пише за тях, Еди? – попита Джо.
– За кого? – рече Еди, без да сваля поглед от вратата.
– За момичетата на Естер.
Еди погледна Джо.
– Би могла ти да пишеш за тях – каза той, с копнеж в сините очи.
Джо се присви. Думите му я прерязаха като нож. Не защото бяха необмислени или жестоки, а защото бяха верни. Тя би могла да пише за тези момичета, ако не беше приела предложението на Брам. Сега тази врата беше затворена за нея.
– Естер ще ви приеме сега – чу се глас.
Беше Бени. Джо и Еди се изправиха.