– Разбрахме се – рече Еди.
Джо бързо кимна. Беше видяла Бени и за миг не се съмняваше, че ще изпълни заповедите на Естер.
Естер отново се наведе над счетоводната книга. Джо и Еди можеха да си тръгват. Благодариха ù. Тя отвърна на благодарностите с махване с ръка.
– Били са заедно! – прошепна Джо, когато излязоха от кабинета на Естер. – Кинч и Белязания работят заедно!
– Определено така изглежда – съгласи се Еди. – Но само един от тях е зад решетките. Наложително е да внимаваш. Обещай ми, че повече няма да излизаш сама посред нощ. Обещай ми веднага, иначе... иначе ще кажа на майка ти.
Джо се засмя.
– Наистина ли, Еди? Ще ме изпортиш?
– Няма нищо смешно, Джо. Кълна се в Бога, че ще го направя. Не искаш да се събудя някоя сутрин и да чуя вестникарчетата да викат, че теб са намерили мъртва в някоя уличка – каза той сериозно.
– Не мога да ти обещая това, Еди – каза Джо. – Прекалено близо съм до разплитането на тайната защо баща ми е бил убит. Не мога да спра сега.
Тя се беше уплашила до смърт от мъжа, който я нападна, но нямаше да допусне този страх да я спре. И Белязания се страхуваше – страхуваше се, че тя и Еди се приближават до него и до истината. Затова ги беше нападнал.
Докато вървяха към предната врата на публичния дом, Джо забеляза, че бизнесът се е пооживил, докато са разговаряли с Естер. Сега поне шестима мъже оглеждаха стоката. Един целуваше червенокосо момиче. Друг галеше дупето на брюнетка.
Еди сграбчи Джо за ръката и я поведе напред. Подминаха трети мъж, седнал в едно кресло, с русо момиче в скута. Тя се опитваше да го омае.
– Хайде, миличък – гукаше момичето. – Ела горе. Няма да съжаляваш.
Тя се наведе, за да го целуне, но той я бутна силно. Тя падна на пода с трясък и си удари главата на близката маса.
– Ишкам блондинка! – изкрещя той с надебелял от алкохола език. – Иштиншка блондинка! По рождение!
Замаяното момиче се изправи с усилие. Джо се вцепени от гняв. Дръпна си ръката от тази на Еди.
– Какви ги вършиш? – изсъска Еди.
Но закъсня. Тя отиде при момичето и му помогна да се изправи на крака. После се обърна към мъжа със святкащи очи и му заяви:
– Дължите извинение на момичето.
Еди се ококори.
– Джо! Хайде! – повика я той.
Пияният вдигна изумен оглед към Джо.
– К’во? – не повярва на ушите си той.
– Чухте ме добре – каза Джо. – Бихте ли искали някой да се отнесе с майка ви, сестра ви или дъщеря ви така, както вие се отнесохте с тази млада дама?
Мъжът изпръхтя.
– Тая не е дама, тъпа кучко. Тя е курва!
– А вие, господине – високо каза Джо, толкова високо, че всички в стаята замряха, – вие сте противна, пияна свиня!
Мъжът изръмжа някаква грубост, но Джо не го чу. Тя се беше врътнала на пети и крачеше обратно към кабинета на Естер. Естер все още се занимаваше със счетоводството си, когато Джо приближи до бюрото.
– Моля ви, не купувайте Фей от Шивача – каза тя.
Естер вдигна глава. Очите ù се присвиха.
– Ти пък откъде знаеш за това?
Еди, който беше успял да настигне Джо, я хвана за рамото и се опита да я дръпне, но тя отърси ръката му от себе си.
– Това място не е за нея. Винаги е имала труден живот. Ако дойде тук, ще стане още по-труден – обясни Джо в опит да умилостиви сводницата.
– Всички сме имали труден живот, мила моя. Това е бизнес. Между мен и Шивача. Вече я купих. Предложих най-високата цена. Сделката е сключена и ти нямаш думата.
– Имам деветстотин долара – каза Джо. – Ще я откупя от вас.
Естер изсумтя.
– Ще е нужно доста повече, за да я продам. Тя е млада и красива. Може да поработи поне десет години, ако не се разболее. Ще ми донесе хиляди.
– Но тя е човешко същество – запротестира Джо с натежало сърце заради съдбата, която очакваше Фей. – Не може просто да я продавате и купувате. Това е робство. Нямате ли и капка моралност?
– Моралът е луксозна стока, мила моя. Много скъпа стока – каза Естер.
– Но...
Естер я прекъсна. Погледът ù, студен и пресметлив, се спря на Джо.
– Знам коя си, госпожице Джоунс – каза тя. – И аз чета вестници. Гледам снимките. И знам, че самата ти си се продала на предложилия най-висока цена.
Джо се дръпна, сякаш я бяха зашлевили.
– Моля?! – възкликна тя, обхваната от възмущение
– Сгодена си за Ейбрахам Олдрич, нали така? Без съмнение скъпата ти майчица – ако има някакъв акъл, е претеглила богатството на всеки заможен млад ерген в града и го е сравнила с твоите активи: красота и добро потекло.
Тя млъкна, за да даде възможност на Джо да осмисли думите ù, и продължи: