Не можеше да го направи. Нямаше да го направи. Щеше да каже на майка си. Веднага. Щеше да ù каже, че ще развали годежа с Брам, защото обича друг. Майка ù със сигурност щеше да я разбере.
– Да не би да не ти харесва роклята? Това ли е? – попита майка ù. – Може би си права. Кройката ти отива, но нещо не е както трябва.
– Воалът, госпожо Монтфорт – мадам Гавар се беше върнала в пробната с дълъг дантелен воал в ръце.
– Изчакайте за момент, моля. Свалете роклята – нареди Ана. – Не пада както трябва. Трябва още да затегнете корсета.
– Мамо, трябва да ти кажа нещо – прошепна Джо с глас, натежал от емоциите, бушуващи в нея. Тя усети сръчните пръсти на мадам Гавар по гърба си да разкопчават роклята.
Джо трябваше да каже истината на майка си. За всички истории, които искаше да напише. За момчето, което искаше да обича. За живота, който искаше да живее. Чувствата ù бяха като ураган, който набираше мощ и търсеше път навън.
– Какво има, Джоузефин? – попита майка ù.
– Аз... не мога да направя това.
Майка ù се усмихна с разбиране и за около секунда Джо си помисли, че всичко ще се оправи.
– Не ставай глупава. Разбира се, че можеш. Това са просто нерви. Всяка бъдеща булка страда от нерви – заяви Ана и разби надеждите на Джо на пух и прах.
– Не са нерви, нещо повече е – не се отказа Джо. – Не мога да се омъжа за Брам. Аз не го...
– Спри. Веднага – заповяда Ана, нежно, но твърдо. – Забранявам темата да се обсъжда. Да си изнервена е едно, но да се поддадеш на нервността си е друго. Ако мислиш само за тревогите си, ще се разстроиш, а това не бива да става. Не и след всичко, което се наложи да изтърпим през последните седмици. Не и с предстоящата сватба.
– Мамо, чуй ме. Моля те – Джо повиши тон. – Не искам тази сватба!
– Джоузефин, достатъчно!
Острият глас на майка ù прокънтя в тихата стая. Джо млъкна шокирана. Майка ù никога не повишаваше глас. Никога. Джо видя в очите ù да проблясва гняв. Но имаше и нещо друго – страх.
„Защо? – почуди се Джо объркана. – От какво се страхува?“ Каквото и да беше, реши Джо, това нямаше да я спре. Щеше да спечели тази битка.
Преди обаче да успее да си отвори устата и да възрази на майка си, леля ù нахлу в пробната с гръм и трясък.
– О, Ана, мила моя! Ето те! – възкликна тя.
Беше останала без дъх, а бузите ù бяха поруменели.
– А къде да бъда? – попита Ана. – Защо закъсня толкова? Защо си зачервена?
Лелята на Джо седна срещу майка ù във вихрушка от коприна и кожи. Една от помощничките на мадам Гавар веднага ù поднесе чаша чай.
– Благодаря – каза Маделин и ù подаде шала си. – Засега ще остана с палтото. Вледенена съм до кости. Направо не мога да спра да треперя. Изживях силен шок.
– Какво е станало, лельо Мади? – попита Джо, забравяйки за момент собствените си тревоги.
– О, Джо! Не те видях – рече Мади и притисна ръка към гърдите си. – Красива си като ангел, миличка.
После се обърна към мадам Гавар.
– Може ли да ни оставите сами за момент, моля? – изглеждаше като въпрос, но скритата заповед не можеше да убегне на никого.
Шивачката сведе глава. Махна на помощничката си и двете излязоха от пробната и затвориха двойната врата след себе си. Джо седна до майка си и леля си на едно от меките кресла, подредени около ниска масичка.
– Маделин, какво има? Започваш да ме тревожиш – каза Ана.
– О, Ана! Онзи неуравновесен човек, Кинч, който уби Алва, се е самоубил! – каза Маделин на един дъх. – Открили го тази сутрин. Обесил се с колана си в килията.
– Какъв кошмар! – възкликна майката на Джо.
Джо се отпусна в креслото. Кинч бе мъртъв. Нямаше го. Тя имаше въпроси, на които само той би могъл да даде отговор. Сега тези отговори щяха да останат тайна завинаги.
– Полицията разпитала ли го е, лельо Мади? – попита тя с отчаяна надежда. – Казал ли им е нещо?
– Да. Полицаите казаха, че им е признал за убийството на Алва и за нападението над Филип. Казал на санитаря, който се грижел за него, какво е извършил. Бил е разяждан от вината, изглежда, и ужасèн от вероятността да го изправят пред съда.
Джо изправи гръб. „Това не може да е вярно – помисли си тя. – Оскар каза, че Кинч няма как да е извършил всичко това, защото убиецът на Бийкман е левак, а Кинч е десняк. Защо ще признава престъпление, което не е извършил? И после да се самоубива?“ Тя щеше да отиде при Еди веднага щом успееше да се измъкне, за да види дали той не знае нещо повече.