– Плитък гроб – отбеляза Оскар. – Флин е и мързелив, освен че е непочтен.
Пред погледите на Еди и Джо Оскар разчисти останалата земя около капака на ковчега на Кинч и прокопа плитки улеи от двете му страни, за да има къде да застане, след като го свали.
– Щангата – нареди той.
Еди вдигна железния лост и му го подаде. Оскар застана в единия улей. Вкара края на щангата под ръба на капака, пое си дълбоко дъх и натисна другия край с всички сили. Гвоздеите излязоха от капака със скърцане. Капакът се отметна. Оскар прехвърли левия си крак над него и се разкрачи върху ковчега. Подаде щангата на Еди. Миризмата на смърт, непоносимо силна, се надигна като призрак от гроба.
Джо се задави. Покри носа и устата си с ръце.
Еди изруга.
Оскар потри ръце.
– Дайте ми фенера, деца! – изгука той.
В светлината на керосиновия пламък Джо видя картина, която щеше да я преследва до края на живота ù.
Лицето на Кинч беше пурпурно и жестоко подуто. Езикът му се подаваше между устните. Очите му бяха полуотворени. На Джо ù идеше да изкрещи. Идеше ù да побегне. Остана на мястото си само с усилие на волята и се втренчи в Оскар.
– Имаш ли бележник и молив в себе си? – попита той Еди.
Еди, позеленял, кимна.
– Ще му разтвориш ли ризата? Да му огледаме татуировките и да се махаме.
– След минутка. Всичко по реда си. Първо. Записвай каквото казвам – нареди Оскар. Обърна се пак към тялото.
– Говори ми, Кинч – измърмори той, докато оглеждаше дрехите на трупа. – Сако, риза, панталони, колан, чорапи и ботуши – каза той замислено. – Според документацията Кинч отказал да се съблече, когато го довели тук. Няма много кръв по дрехите. Странно за човек, който е прерязал нечие гърло.
Той разтвори подутите клепачи на Кинч с палец и показалец. Джо преглътна отвращението си и се наведе, за да види по-добре какво прави той.
– Петехиални кръвоизливи по склерата и по вътрешността на клепачите – каза той и посочи червените точици в очите на Кинч.
После огледа пръстите и дланите му. Вдигна ръкавите нагоре и погледа кожата.
– Няма посмъртно посиняване по ръцете. Множество синини от травми и следи от убождания от вътрешната страна на лакътя.
– Инжектирал се е с морфин? – попита Еди. – Така се говори по вестниците.
Оскар кимна.
– Така изглежда. Освен това изглежда, че не се е справял особено добре. Синините са много. Сякаш се е опитвал да уцели вена, не е успявал и после пак е пробвал.
– Значи е бил наркоман? – попита Еди.
– Така изглежда – отвърна Оскар. Разкопча сакото на Кинч и огледа кръста му. – Защо са ви оставили колана, господин Кинч? На лудите не се дават колани и връзки за обувки.
После Оскар разкопча яката на ризата, което разкри дълбока черна бразда в шията му.
– Хоризонтална бразда от лигатура, дълбока около сантиметър. Синини и охлузвания под и над браздата – той внимателно опипа шията и адамовата ябълка на Кинч. – Подозирам фрактура на щитовидния хрущял.
След това той огледа колана на Кинч.
– Коланът е приблизително четири сантиметра широк. Не съвпада с размерите на браздата.
Еди спря да пише.
– Чакай малко, Оскар... не съвпада?
Оскар кимна мрачно.
– Какво значи това? – попита Джо и погледна от Оскар към Еди.
– Значи, че нашият приятел господин Кинч не се е обесил – обясни Оскар.
– Не и с този колан, искаш да кажеш. Използвал е нещо друго – предположи Еди.
– Не. Искам да кажа, че не се е обесил – повтори Оскар.
– Но нали има следи по шията – възрази Джо.
– Има, да, но те не са от примка – каза Оскар. – Кинч е бил удушен.
Глава седемдесет и осма
Джо отстъпи крачка назад смаяна. Когато леля ù им разказа за самоубийството на Кинч, на Джо ù беше трудно да повярва. Към тази постъпка го беше тласнала вината заради убийството на Бийкман, но защо ще се чувства виновен, ако – както твърдеше Оскар – не беше убил Бийкман?
Беше се опитала да разсее подозренията си. Беше се опитала да спре да задава въпроси. Защото това искаха всички от нея. Сега обаче въпросите се завърнаха.
– Как е възможно, Оскар? Всички вестници писаха, че се е обесил. Доктор Елсуърт, говорителят на приюта, каза, че е станало, защото е бил нападнат от угризения.
– Определено е бил нападнат. От едър, силен мъж – заяви Оскар и се изправи. – Ако се беше обесил, браздата от колана щеше да е по-широка, по-плитка и по-високо на шията му. Петехиалните кръвоизливи и конгестията на лицето щяха да отсъстват. По ръцете и дланите му щеше да има следи от ливор мортис. Съмнявам се, че ще открия фрактура на щитовидния хрущял. Някой е увил връв около врата му и я е дръпнал. Силно.