– Мили боже, Джо. Кажи ми, че не си направила това, което каза, че си направила, за да стигнеш до това нещо.
– Наложи се, чичо Филип – каза тя. – Искам убиецът на баща ми, истинският му убиец, да бъде изправен пред съда. И макар да нямам твърди доказателства, чух достатъчно и видях достатъчно, за да мисля, че твоят живот все още е в опасност.
Тя стана, прекоси стаята, коленичи до стола му и го хвана за ръцете.
– Чичо Филип, послушай ме. Трябва да действаш. Моля те. Трябва да отидеш в полицията. Вече изгубих баща си. Няма да понеса нещо да се случи и с теб.
Филип мълча почти цяла минута. Просто се взираше пред себе си безпомощно. Накрая кимна.
– Да, Джо. Права си – решително каза той.
Джо я заля вълна от облекчение. Той се оправяше. Цветът се връщаше в лицето му. Изправи рамене, възвърнал самоконтрола си.
– Веднага ще се свържа с властите – каза той. – Бих искал да им покажа медальона, ако не възразяваш.
– Разбира се – каза Джо. – Да дойда ли с теб?
– Не, още не. Сигурен съм, че на някакъв етап ще искат да разговарят с теб, но няма да правиш нищо друго. Нищо. Разбираш ли ме? Достатъчно си рискувала живота си. Каза, че този човек, Малън, те нападнал – ами ако отново се опита да го направи? Мили боже, Джо, още не мога да повярвам, че водим този разговор. Нещата, които си видяла... никоя млада жена не бива да става свидетел на такива неща.
Джо кимна и сведе поглед към ръцете си.
– Погледни ме, Джоузефин – строго каза той.
Джо вдигна поглед към него. „Започва се“ – каза си тя и лицето ù се присви.
– Нямам думи да изразя колко съм ти ядосан. Заради всичко, което си направила. Заради рисковете, които си поемала. Заради това, че лъга всички нас – майка си, мен, Брам. Мога само да се надявам, че той не е казал нищо на Маминка. Ако е казал, годежът ви е в опасност.
– Бих пожертвала живота си с Брам, за да спася твоя живот – каза Джо с насълзени очи.
Филип, който се готвеше да продължи тирадата си, замлъкна.
– Ти си много глупаво момиче, Джоузефин. Много глупаво – каза с пресеклив глас. – И много смело.
– Ами мама? Какво да ù кажа?
Филип се прокашля.
– Нека аз да се заема с това. След като отида в полицията, ще информирам останалите съдружници. Те също трябва да знаят. Ще кажа и на леля ти и после ще поговоря с Брам. Той сигурно се притеснява за теб. След като свърша всичко това, ще дойда у вас и ще говоря с майка ти. Тя много ще се разстрои, когато разбере за заниманията ти напоследък, но мисля, че ще приеме новините по-лесно от мен, отколкото от теб.
Джо кимна, благодарна, че чичо ù щеше да се занимава с майка ù.
– Има още нещо, чичо Филип – каза тя. – Колкото и да си ми ядосан, не бива да се ядосваш на Еди Галахър и Оскар Рубин. Всичко това беше моя идея, не тяхна.
Тя замълча за малко и после додаде:
– За да продължа напред и да стана съпруга на Брам, трябва да знам, че на тях ще им бъде позволено също да продължат напред, без да страдат от каквито и да е последствия заради това, че са ми помагали.
Не говореше директно, но беше сигурна, че чичо ù ще я разбере. Така и стана.
– Гарантирам ти, че господин Галахър и господин Рубин няма да пострадат от гнева ми – каза той. – Но и ти трябва да ми обещаеш, че няма да виждаш никого от тях повече. Нещата вече не са в твои ръце, Джо. Сега всичко зависи от властите и само от тях.
– Давам ти думата си – обеща Джо.
Филип стана.
– Мисля, че сега е по-добре да се прибереш. Имаш вид на човек, който трябва да си почине, а аз имам много работа.
Джо също стана.
– Имам чувството, че мога да спя десет години – каза тя.
Филип я прегърна. Тя отвърна на прегръдката и го притисна силно към себе си.
– Толкова ме беше страх да ти разкажа, но сега се радвам, че го направих – призна тя.
– И аз се радвам. Ще се погрижа за всичко, мила Джо – обеща той и я пусна. – Не се тревожи. Аз ще се погрижа. Ще се погрижа за всичко.
Глава осемдесет и трета
Този път нямаше как да се промъкне вкъщи незабелязано. Беше почти осем и половина. Цялата прислуга беше на крак и приготвяше закуската.
– Заболя ме главата и излязох да глътна малко чист въздух, но не помогна – излъга тя госпожа Нелсън. – Ще донесете ли малко чай и препечен хляб в стаята ми и да кажете на майка ми, че не се чувствам добре?
Разтревожената Ана беше дошла да я види. Когато се бе успокоила, че Джо няма температура, тя я бе оставила да си почива. Джо хапна малко, после затвори очи. Смяташе само да подремне за час, но когато се събуди, беше четири и половина следобед. Тя веднага позвъни за прислужницата си.