– Но ти... ти ми повярва – повиши тон Джо.
– Просто не ти противоречих. Надявах се така да те успокоя.
– Излъгал си ме. Каза, че ще отидеш при властите – още по-високо каза Джо.
Филип тъжно поклати глава.
– Моля те, не говори така. Не исках да лъжа. Имах нужда от време.
– Време ли? За какво?
– За да уредя грижите, от които се нуждаеш.
– Не се нуждая от никакви грижи! – Джо почти крещеше.
Не можеше да повярва как се бяха обърнали нещата. Ана и Филип размениха поглед и Джо осъзна, че с виковете си само потвърждава подозренията им. С доста по-тих и овладян глас тя каза:
– Уверявам ви, че се чувствам съвсем добре.
– Ти си чувствително момиче, Джоузефин, и за жалост си станала жертва на множество заблуди – каза Филип. – И аз, и леля ти, и майка ти пробвахме да те спасим. Помолихме те да спреш с мрачните мисли. Позволихме ти да пренебрегнеш правилата на траура. Насърчавахме те да се виждаш с приятелки. Отчаяно се надявахме, че годежът ти ще те извади от тежкото състояние, но дори и това събитие не успя да промени нещата.
– Толкова странно се държиш напоследък – включи се и майка ù. – В колата, докато се прибирахме от семейство Скъли. После при шивачката. И аз като чичо ти не исках да приема какво се случва пред очите ми. Сега нямам избор.
Джо си спомни ходенето при шивачката. Спомни си ужасения поглед на майка си, когато ù каза, че не може да се омъжи за Брам. Спомни си погледа, който си бяха разменили майка ù и леля ù на връщане от семейство Скъли. Сякаш всичко, което казваше или правеше, подхранваше увереността на чичо ù, че се е побъркала.
– Всичко това е едно ужасно недоразумение – каза тя, като се постара гласът ù да прозвучи спокойно. – И аз знам как да го изясним. Пратете да повикат Еди Галахър и Оскар Рубин. Те ще потвърдят всичко, което ви разказах.
– Говорих и с двамата по-рано днес – каза Филип. – И двамата твърдят, че не са те виждали никога до снощи, когато си се приближила към тях на улицата, цялата в мръсотия. Казаха ми и че се зарадвали, когато се появил Брам и те завел у дома.
Джо имаше чувството, че са я ударили.
– Какво? Това е абсурдно! Лъжа е! Няколко пъти съм ходила в стаята на Еди. Разбира се, че ме познава! – възкликна тя, без да мисли.
Очите на Ана се разшириха.
– Ако това се разчуе, Филип... ако хората чуят какви ги говори...
– Проверих и онзи частен детектив, Оскар Едуардс – продължи Филип. – Няма детектив с такова име в целия град.
– Казах ти, че а-а-аз го измислих. Налагаше се. За да защитя Еди – заекна тя.
– Всъщност всичко е измислица, нали Джо? – нежно попита Филип.
– Доведете Кейти! Тя ще ви каже, че всичко е истина – съвсем се смути Джо. Всичко, което беше казала, всеки аргумент, който беше изложила, сега се обръщаше срещу нея.
– Освободих Кейти за тази нощ. Госпожа Нелсън също – каза майка ù. – Само Тийкстън е още тук и го изпратих да лъска сребърните прибори, за да стои в кухнята.
– Защо си освободила прислугата? – подозрително попита Джо.
– Защото подслушват пред вратите и много приказват. Не желая всичко това да се разчуе. Достатъчно зле е, че Брам знае – обясни Ана.
– Откъде знаеш, че знае? – Джо се почувства предадена. – Помолих му да не ти казва нищо!
– Разбира се, че ми каза. Много е разтревожен за теб! – ядоса се Ана. – Срещнал те на улицата в един през нощта, в компанията на двама непознати мъже! Само заради благия си нрав и добър характер не е развалил още годежа си с теб. Но и това може да стане. Ако Маминка научи, той няма да има избор.
– Надяваме се да предотвратим това – намеси се Филип. – Възнамеряваме да кажем, че всичките вълнения от последните месеци са довели до нервно изтощение и че сме те изпратили извън града, за да си възстановиш силите.
Джо имаше чувството, че около нея се затяга мрежа.
– Извън града? Къде? – попита тя.
– Приеми го като кратка почивка – каза Ана. – Ще кажем, че си отишла на гости на сестра ми в Уинетка. И когато се възстановиш, което се надявам да стане скоро, ще се прибереш у дома.
– Но къде отивам всъщност? – попита Джо, вече истински изплашена.
– Не се притеснявай, Джоузефин – каза Филип. – Майка ти каза на Кейти да опакова багажа ти. Колкото да имаш неща за първите няколко дни. Останалото ще пратим после.
Той се изправи и извади малък куфар иззад стола си. Върху него стоеше сгънатото ù палто.