Студът и влагата се просмукаха в Джо, но според нея най-лошото бе усещането за тъга, което витаеше из помещението. Хората по тези маси не бяха умрели там, където трябваше – в дома си, заобиколени от най-близките си. Те бяха умрели насилствено, на улицата – като неизвестния мъж, или зад някой склад, сами и изоставени.
– Предполагам, че ще искате да го видите? – каза Оскар.
– Умирам да го видя – отвърна Еди.
Оскар подбели очи.
– Дано буябезът на Мук е по-пресен от шегите ти.
Джо бе чувала за черен хумор, но Еди и Оскар се държаха почти весело около труповете. Телата, кръвта – тези неща сякаш не ги впечатляваха.
– Ето го там – посочи Оскар и поведе Еди към една маса близо до отсрещната стена. Джо ги последва.
Върху масата бе проснат мъж. Слаб, с рядка коса и проскубани мустаци. От кръста надолу го покриваше бял чаршаф. Гръдният му кош бе тесен, блед и гладък. Джо никога досега не бе виждала голия гръден кош на мъж. Лицето и шията му бяха покрити с ярки пурпурни петна. По устните и брадичката му имаше следи от засъхнала слюнка. Очите му бяха отворени.
– Запознайте се с Оливър Литъл – каза Оскар.
Това беше твърде много. Гърдите на нещастния човек, толкова открити и уязвими. Тъжните му празни очи. Звукът от капеща вода. Миризмата. На Джо ù прилоша. Тя стисна юмруци и заби ноктите в дланите си. Болката проясни мозъка ù.
– За какво е водата, господин Рубин? – попита тя.
Отчаяно затърси нещо, на което да спре погледа си. Оскар. Еди. Искаше да гледа където и да е, но не и в Оливър Литъл.
– Студена е. Помага да се забави разлагането – обясни Оскар.
– От какво са пурпурните петна, Оск? Да не го е удушил приятелят? – попита Еди.
– Това си помислиха ченгетата. Но сбъркаха. Както обикновено – заяви Оскар.
– А какво се е случило?
– Оливър Литъл се е отровил. Петната са подкожни кръвоизливи, причинени от реакцията на организма му към отровата.
– Откъде знаете това, господин Рубин? – попита Джо, която искаше да говори, да мисли, да прави каквото и да е, само да не чувства.
– Оскар. Знам заради криминалистиката.
– Криминалистика ли? – повтори Джо. Не беше чувала тази дума досега.
– Наука за смъртта.
– Оскар е студент по медицина – обясни Еди. – Работи тук през нощта, за да се издържа, докато завърши. Не знам защо. Той е по-умен от повечето лекари в този град и от всички полицаи, до един.
– Как се упражнява криминалистиката? – попита Джо.
Любопитството бе надделяло над отвращението.
– Чрез щателно наблюдение, мила моя – каза Оскар с поучителен тон. – Разглежда се положението на тялото на жертвата, както и степента на вкочаняване, цветът и степента на разложение. Проверява се за отпечатъци от стъпки, от пръсти, петна и капки кръв. Изчислява се траекторията на куршумите. Установява се наличието или липсата на барутен нагар. Прави се разлика между рана от сатър и рана от нож за разфасоване. Различават се химичните ефекти на отрови, киселини и разтворители и реакциите към тях. И – той се усмихна неловко – се пребъркват джобовете на жертвата.
Той вдигна празна кутия от отрова за плъхове, плоска бутилка от уиски и касови бележки за двата предмета.
– Пийнал уиски за кураж, изсипал в остатъка отровата и го глътнал наведнъж.
– Значи не е удушаване – отбеляза Еди. – А не може ли жена му или приятелят ù да са го отровили и после да са оставили кутията и бутилката в джобовете му, за да заблудят полицията?
Оскар поклати глава.
– Твърде малко вероятно. Ако някой друг го беше отровил, то този някой друг би трябвало да го принуди да пие със сила. Щеше да има следи от борба – порязвания и охлузвания около устата най-малко. Освен това се оказа, че жена му и приятелят ù имат алиби. Едно познато ченге намина да ми го съобщи преди няколко минути. Били са видени в един ресторант и са стояли там от пет и половина до седем, след което отишли на театър. Един аптекар си спомня, че продал на господин Литъл отровата около шест часа, а в един близък бар му продали уискито само няколко минути по-късно. Тялото му било открито малко преди девет, а представлението, което гледали жената и приятелят ù, свършило точно в девет.
– Забележително – възхити се Джо. – Вие разрешихте случая!
– Добра работа, Холмс – рече Еди.
– Беше елементарно, Уотсън – каза Оскар. – Сега приятеля ще го пуснат и той ще получи жена му, а Оливър ще получи един дървен сандък. Истинският убиец? Разбитото сърце.