Оскар премина към друга маса. Еди го последва, без да спира да задава въпроси за Оливър Литъл и да записва отговорите на Оскар в бележника си.
Докато те се отдалечаваха, Джо издърпа чаршафа на господин Литъл нагоре до шията му. Колко страшно, помисли си тя, да лежиш гол, беззащитен и мъртъв, докато непознати хора те оглеждат. Дали баща ми също е бил донесен тук? Представи си го в моргата, проснат на масата като парче месо, и самообладанието я напусна.
– Господин Ру... Оскар – повика го тя високо, с което прекъсна Еди насред поредния въпрос. – Случайно да знаете дали тялото на Чарлс Монтфорт е било донесено тук?
– Не – отвърна Оскар. – Ние отидохме в къщата.
– Ходили сте дотам? – попита Еди. – Това не си ми го казал.
– Не си ме питал – отбеляза Оскар.
Джо се успокои, че баща ù не е бил тук.
– И той беше самоубиец – каза тя тихо, без да откъсва поглед от клетия Оливър Литъл.
Оскар обаче я чу.
– Не е вярно – възрази той.
Джо вдигна глава и го погледна.
– Какво казахте?
– Казах, че Чарлс Монтфорт не беше самоубиец.
Джо не вярваше на ушите си.
– Значи смъртта му наистина е била нещастен случай?
– Не, госпожице Джоунс.
– Но ако не е едното и не е другото...
Оскар хвърли многозначителен поглед на Еди.
– Стажантката ти ще трябва да поумнее, иначе на „Парк Роу“ ще я изядат с парцалите.
– Оскар, моля ви – настоя Джо.
– Чарлс Монтфорт не се е самоубил – повтори Оскар и изгледа Джо над очилата си. – Чарлс Монтфорт е бил убит.
3 Буябез – рибна яхния, традиционно провансалско ястие. – Бeл. прев.
Глава тринайсета
– Госпожице Монтфорт? Госпожице Монтфорт, къде отивате? Спрете. Спрете – говореше Еди разтревожен.
– Вкъщи, господин Галахър – отговори Джо, която залиташе като пияна. – Отивам си вкъщи.
– Това не е пътят към дома ви. Това е пътят към Ист Ривър.
Джо спря. Обърна се кръгом и закрачи в обратната посока. Беше излязла от моргата, олюлявайки се, преди няколко минути и Еди беше хукнал след нея.
– Не можете да се приберете. Не и в това състояние. Изпаднали сте в шок – каза той.
– Добре съм – рече Джо.
Но не беше добре. Лицето ù бе бяло като платно. Умираше от студ. Едва осъзнаваше къде се намира. Току-що ù бяха разкрили ужасяващата истина и тя я беше сринала.
– Откъде знаеш, че Чарлс Монтфорт е бил убит? – беше попитал Еди Оскар.
– Повикаха доктор Кьолер, шефа ми, в дома на Монтфорт. Аз отидох с него. Той хвърли един поглед на тялото, отвори револвера и заяви, че смъртта е в резултат на самоубийство – презрително каза Оскар. – После пристигна Филип Монтфорт. Припадна, като видя тялото. Кьолер го свести и го заведе в друга стая, което ми даде възможност да извърша свой оглед. Имаше и две ченгета в стаята. Казах им, че трябва да опиша случая за Кьолер. Те не се интересуваха какво правя. Прекалено бяха заети да лочат кафето и да плюскат поничките, които им донесе икономът.
– Защо поиска да направиш свой оглед? – бе попитал Еди.
– Доста неща не изглеждаха както трябва – бе отвърнал Оскар. – Входната рана беше в дясното слепоочие, а Чарлс Монтфорт е бил десняк...
– Което е логично – бе го прекъснал Еди.
– Да, но това бе единственото логично нещо в цялата работа – бе заявил Оскар. – Пистолетът все още бе в ръката на Монтфорт, а самоубийците обикновено изпускат оръжието. Самата входна рана не беше наред. Повечето самоубийци притискат дулото на оръжието към главата си. Когато то гръмне, газовете от изстрела и частици барут проникват в кожата и причиняват обгаряния и разкъсвания. Понякога остава и отпечатък от дулото. Около раната на Монтфорт нямаше отпечатък, обгаряния или разкъсвания. Нямаше и „татуировка“, както наричаме белезите, които остават по кожата, когато частици барут влязат в съприкосновение с нея от близко разстояние, между 15 и 60 сантиметра. Това значи, че куршумът е бил изстрелян от повече от два метра разстояние.
– Което е доста трудно, ако се самоубиваш – бе отбелязал Еди.
– Именно. Освен това изходната рана в задната част на черепа е под доста остър ъгъл спрямо входната, което отново сочи, че куршумът е бил изстрелян от известно разстояние. Бих очаквал по-права траектория и изходна рана горе-долу в лявата половина на черепа, ако Монтфорт беше стрелял – обясни Оскар.
Джо се подпря на най-близката маса. Краката ù отново се бяха разтреперили. Еди не забеляза. Пишеше ожесточено в бележника си.