– Господин Тийкстън и госпожа Нелсън разказали, че веднага се втурнали нагоре по стълбите и се сблъскали с майка ти пред вратата на бащиния ти кабинет. Прислужниците се спускали по стълбите от горния етаж. Майка ти чукала на вратата и викала баща ти, но не получила отговор. Всичките шестима свидетели твърдят, че вратата била заключена отвътре. Тийкстън се опитал да я разбие, но не успял. Хукнал да извика Долан. На връщане двамата срещнали един патрулиращ полицай. Полицаят – името му е Бъкли, разбил вратата. Щом се озовал в кабинета, видял тялото на баща ти и извикал, че жените не бива да влизат. Отбелязал, че нито Тийкстън, нито Долан, нито госпожа Нелсън, прислужниците или майка ти имали кръв по дрехите.
На Джо ù отне няколко секунди да осмисли казаното от Еди.
– Да не ми казваш, че Тийкстън, прислужниците и майка ми са били заподозрени? – с отвращение попита Джо.
– Нищо не ти казвам. Полицаите са задавали въпросите. Но дори и без липсата на кръв по дрехите, заключената врата ги е оневинила веднага.
– А какво ще кажеш за липсата на всякакво желание да наранят баща ми? Това дали ги е оневинило? – сопна се Джо, разгневена, че изобщо е споменал подобно нещо.
Еди продължи, без да обръща внимание на тона ù.
– Полицаят установил, че баща ти е мъртъв. В дясната му ръка имало револвер, за който Тийкстън казал, че бил неговият собствен. Барабанът бил отворен. Бил изстрелян един куршум. Останалите си стояли по местата. Баща ти зареден ли държеше револвера?
– Да. Беше много предпазлив. Все се тревожеше за безопасността ни – каза Джо. Сключи вежди, докато се съсредоточаваше. – Оскар каза, че печатът на гилзата от изстреляния куршум не съответства на тези по останалите пет в револвера – спомни си тя.
– Което очевидно не е притеснило Кьолер, както ни каза Оскар. Нито пък ченгетата – отбеляза Еди.
– А теб притеснява ли те? – попита Джо.
Еди кимна.
– Притеснява ме, да – каза той. – Хората, които се занимават със спорт, си имат любими марки. Любима марка въдици например. Любима марка кукички. Любими оръжейници и марки муниции. Защо ще минава баща ти от една марка на друга?
Той отново погледна бележките си.
– Оскар каза, че Кьолер отворил пистолета и отбелязал различните печати, но не ги сметнал за важни. Ченгетата даже не си направили труда да отбележат разликата в доклада си. Оскар пък решил, че наличието на различен куршум значи, че убиецът е използвал друго оръжие.
– Но той каза и че празната гилза била вътре в револвера на баща ми – възрази Джо.
– Да, така каза – намръщи се Еди. – Ако гилзата наистина е от друг пистолет, как се е озовала в револвера на баща ти?
Той прелисти бележника си.
– Оскар каза, че печатът на гилзата бил UMC .38 S.&W. А печатите на неизстреляните патрони били W.R.A. Co. .38 LONG.
Джо се сепна. Този печат ù бе познат. Беше го виждала съвсем скоро.
Еди я погледна внимателно.
– Какво има? – попита той.
– Току-що си спомних нещо – започна Джо. – Трябваше да се сетя още в моргата, но бях прекалено разстроена. В деня на погребението на баща ми се качих в кабинета му и там намерих един патрон. Беше на пода, заплетен в ресните на килима. Тогава си помислих, че татко явно е извадил патроните и ги е сложил на бюрото, докато е чистил пистолета, и когато се застрелял, те се пръснали по пода. И после някой, може би Тийкстън, ритнал един от тях.
Еди се наведе напред и впери напрегнат поглед в нея.
– Помниш ли какъв беше печатът на патрона?
– Да. Беше W.R.A. Co. .38 LONG – каза тя със същия напрегнат поглед. – Еди, ами ако...
– Убиецът е изстрелял смъртоносния куршум от своя пистолет, после намерил заредения револвер на баща ти... – Еди не довърши.
– После сложил празната гилза на мястото на един от патроните в револвера на баща ми и сложил оръжието в ръката му? Звучи смислено, нали? – попита Джо, развълнувана, че са стигнали до правдоподобно обяснение за наличието на два различни куршума.
Само че вместо да сподели вълнението ù, Еди отново се намръщи.
– Какво? – попита Джо.
– Как така убиецът е имал достатъчно ум да размени местата на патрона и празната гилза, а после е проявил глупостта да изпусне патрона на пода? – попита той.
– Може нещо да го е стреснало. Да е чул стъпки или викове – предположи Джо.
Еди кимна, но не изглеждаше убеден. Отново сведе поглед към записките си.
– Когато Бъкли констатирал смъртта на баща ти, майка ти – която все още стояла пред кабинета, изпаднала в нервна криза. Госпожа Нелсън я отвела в стаята ù. Тийкстън казал на госпожица Клоп да повика Филип Монтфорт, а на другите две прислужници наредил да сварят кафе. Бъкли го спрял. Казал, че едно от момичетата му трябва, за да отиде в участъка и да каже на капитана какво се е случило. Отишла госпожица Макманъс. Госпожица Шмит отишла в кухнята. Първо обаче всички се отбили до стаите си, за да се облекат.