Еди спря да чете, за да пийне глътка кафе, и после продължи:
– Бъкли изпратил Долан за доктор Кьолер. После поискал от Тийкстън да му покаже всички възможни изходи от къщата. Проверили вратата за прислугата и онази, която води от кухнята в задната ви градина. И двете били заключени. Тийкстън бил излязъл през предния вход, за да доведе Долан, но казал, че за да излезе, отключил вратата. В къщата има общо четири ключа, които отварят всички врати. Бъкли казва, че не могъл да ги издири всичките на момента, но преди да си тръгне, установил местоположението на всеки от тях. Единият бил на баща ти и стоял на мястото си в бюрото му. Другият, на майка ти, бил в нейната стая. Ключът на Тийкстън бил прибран в джоба на жилетката му. Последният, на госпожа Нелсън, висял на кукичка в кухнята.
Еди отново спря. Смръщи се още повече.
– Какво има? – попита Джо.
– Госпожа Нелсън казала, че не могла да си намери ключа, когато си лягала същата вечер. Бъкли отбелязал, че била много разстроена, притеснена да не би убиецът да си е послужил с нейния ключ, за да влезе в къщата. Тийкстън успял да я успокои, след като проверил и установил, че ключът ù си стои на мястото в кухнята – Еди погледна Джо. – Това ми звучи странно.
– Не и ако познаваш госпожа Нелсън. Много е разсеяна. Все губи това и онова – обясни Джо. – Може би от шока след смъртта на баща ми е решила, че е загубила ключа, а всъщност той не е мърдал от кукичката си.
– Това може да обясни нещата – призна Еди. – Последното, което се споменава в доклада на полицаите, е пристигането на чичо ти. Госпожица Клоп отишла до дома му да го извика. Той сам отворил вратата. Не бил си легнал още, защото работел, а прислугата спяла. Отишъл в къщата ви заедно с госпожица Клоп. Когато видял тялото на брат си, припаднал. Доктор Кьолер го свестил и го отвел в друга стая. Полицейският капитан Пъркинс се присъединил към тях, щом пристигнал.
Джо я заболя сърцето за чичо ù. Оскар също бе споменал, че бил припаднал. Но самият той не беше споменал за това пред нея. Колко типично за него. Стоик, винаги готов да предпази близките си. Трябва да се е разстроил много при вида на мъртвото тяло на брат си, но първата му мисъл е била да опази семейството от скандала.
Еди изведнъж удари с бележника по масата и стресна Джо.
– Няма логика – каза той раздразнен. – Как е успял убиецът да влезе, да стреля и после да излезе, без никой да го види? Вратите на къщата ви са били заключени до една. Вратата на кабинета на баща ти също била заключена, и то отвътре. Цялата работа е невъзможна.
Джо се обезсърчи. Тъкмо когато си помисли, че се приближават до отговора на загадката.
Еди прокара пръсти през косата си.
– Пропускаме нещо. Няма как. Някой от съдружниците във „Ван Хутън“ да има ключ от къщата ви? Възможно ли е някой от тях да се е върнал през нощта? – попита той.
– Да не намекваш, че някой от съдружниците на баща ми го е убил? След безумното предположение, че може да го е извършила майка ми? – не повярва на ушите си Джо.
– Възможно е – каза Еди.
– Не, не е – възрази Джо. – Никой от тях няма ключ за къщата ни. Баща ми е израснал с тези хора. Всички са от стари, добри семейства. Недопустимо е дори да си помислиш, че биха го наранили. Освен това съм сигурна, че всички са казали къде са били въпросната нощ.
– Така е – потвърди Еди и пак запрелиства бележника си. – Всички са си били вкъщи – Скъли, Бийкман, Бревоорт и Тълър. Ами чичо ти? Той има ли ключ?
– Чичо ми – равно каза Джо. – Единственият брат на баща ми. Човекът, който сега ми е като втори баща.
Еди кимна.
– Ти самият ми каза, че си е бил у дома, когато баща ми е бил убит. Полин Клоп, прислужницата, е отишла да го извика. Видяла го е в дома му. Той ù отворил вратата. Но дори ако не си беше вкъщи, самата идея, че е убил баща ми, е напълно абсурдна.
– Ами конкуренти? Делови конкуренти?
Джо повдигна вежда.
– Представяш ли си възрастният господин Улкот Слоун от „Слоун и Торп Шипинг“ да застреля баща ми? За какви ги взимаш, Еди, за пирати ли?
Еди забарабани с пръсти по масата, после вдигна писалката, която лежеше пред него.
– Може ли да погледна имената и записките, за които ми разказа по пътя към моргата? Онези от бележника на баща ти – попита той.
Джо извади бележника на баща си от джоба на полата и му го подаде.