– А, това ли. Това ли те безпокои?
– Наред с други неща.
– Боя се, че нямам отговор, тъй като се пазя непокътната за господин Гилбърт Гроувнър. Поне от кръста надолу.
Джо вдигна глава и погледна Труди.
– Какво искаш да кажеш?
Труди се изкиска.
– Сещаш ли се за онова вълшебно момче, което доставя ябълки в училище? Е, устните му не са единственото хубаво нещо в него. И ръцете му са хубави. Позволявам му да ме докосва. Под блузата.
– Труди, не е възможно! – прошепна Джо. После прехапа устни. – И какво е чувството?
– Прекрасно – въздъхна Труди. – Де да беше неговата фамилия Гроувнър.
Тя понижи глас и продължи:
– Поразпитах за другото. Жената, която ни пере дрехите, казва, че просто си затваряш очите и си повтаряш молитви наум, докато мъжът не си свърши работата. Но Маги, прислужницата, казва, че ако момчето ти харесва, ако е хубав и се мие редовно, е най-прекрасното нещо на света.
Джо се опита да си го представи, но единственият образ, който се появи в съзнанието ù, благодарение на маминка, бе този на две кучета, едното яхнало другото. Това съвсем не изглеждаше прекрасно.
– Ами ако не го харесваш? Представяш ли си го? Да лежиш гола в леглото с мъж, когото не харесваш? – попита тя.
– Непрекъснато – отвърна Труди и мрачно изгледа годежния си пръстен. – Гилбърт Гроувнър бе направил предложението си преди седмица. Сватбата бе запланувана за май.
– О, Труди – каза Джо, – как ще...
– Не знам. Някак – бързо каза Труди. – Но ти харесваш Брам. Как би могла да не го харесваш? Така че за теб няма да е проблем.
– Не, разбира се, че не – каза бързо Джо и отклони поглед. Втренчи се в камината. – Но не говоря за себе си. Говоря за теб. Ами ако развалиш годежа?
Труди изсумтя.
– И за какво? За да се омъжа за момчето с ябълките и да живеем в мизерия? Не, благодаря. Няма да бъда бедна. Или да остана стара мома. Или да стана работещо момиче. Ябълките и целувките са хубаво нещо, но това тук е по-хубаво – каза тя и обхвана с жест стаята за музика с изрисувания ù таван, копринената тапицерия и безценните статуи.
За Труди всичко това е сделка, осъзна Джо. Тя беше зашеметяваща красавица и щеше да продаде тази красота за пари – парите на Гилбърт Гроувнър. Любовта не беше част от сделката. Разкритието я смрази. Мразът се задълбочи, когато Джо си даде сметка, че според Маминка и нейната майка правеше същото с нея.
– Ами ако имахме свои собствени пари, Тру? – попита тя внезапно, обхваната от гняв заради тази несправедливост. – Ами ако ние имахме работа, банкови сметки и инвестиции? Представяш ли си колко различно щеше да е всичко?
– Колко странно се държиш днес – отбеляза Труди. – Стига си говорила безсмислици.
Тя хвана Джо за ръката. Сега и двете гледаха празната камина.
– И не се тревожи чак толкова от подробностите за първата брачна нощ. Аз ще мина първа по този път. После ще ти разкажа всичко, за да знаеш точно какво да очакваш. Можеш да дойдеш да ме посетиш в новия ми и изключително внушителен дом веднага щом се върна от сватбеното си пътешествие. Ще хапнем вкусен обяд, само ние, двете. Обяд, приготвен от моята готвачка и сервиран от моята прислужница.
Джо стисна ръката на Труди.
– И къде по-точно на Пето авеню ще бъде този дом? На номер седемдесет? На номер осемдесет? – попита тя.
– Още не съм сигурна, но със сигурност ще го откриеш лесно – тъжно каза Труди. – Просто гледай за много кучета и големи градини.
Глава деветнайсета
Пред вратата на стаята за музика се чуха стъпки и един мъжки глас каза:
– Открих ви!
Джо се обърна и се усмихна. Беше Брам. Той, Ади и Гилбърт тъкмо влизаха в стаята. Карълайн и Роб бяха зад тях.
– Маминка наоколо ли е? Стори ми се, че ù чух гласа – попита Ади напрегнато.
– Отиде да огледа новото жребче – отвърна Джо.
– Хубаво. Дайте да се махаме оттук, преди да поиска да ти провери зъбите, Джо. Или да вдигне крака на Труди и да ù огледа копитото – палаво рече Брам.
Всички се засмяха, освен Гилбърт. Предишния ден бе дал да се разбере, че намира споменаването на части от човешката анатомия в смесена компания за непристойно.
Групичката излезе от къщата и се озова на предната морава. Ранното октомврийско утро бе слънчево, небето ясно и беше все още достатъчно топло да стоиш навън само с наметка. Всички бяха в добро настроение и си бъбреха безгрижно, освен Труди. През няколкото минути, които им отне пътят от стаята за музика до моравата, тя изцяло се бе преобразила. Вече не беше забавна и палава. Сега бе тиха и сдържана и се съгласяваше с всяка дума на Гилбърт.