„Кимаща, усмихната маймуна“ – помисли си разочаровано Джо. Труди бе казала на Джо, че няма да позволи на Гилбърт да ù съсипе доброто прекарване, но Джо не беше сигурна, че може да ù вярва. Гилбърт приличаше на тъмен облак, който можеше да развали настроението на всеки. Каква ли щеше да стане с Труди няколко месеца след сватбата си? Ами след няколко години? „Победена – каза си Джо. – Затъпяла.“ Тази представа за приятелката ù я потисна.
Брам предложи на Джо ръката си и тя го хвана под лакътя. Гилбърт кавалерстваше на Труди и Карълайн. Ади хвана под ръка Роб. Групичката се запъти към реката.
– Изглеждаш особено прелестна днес – каза Брам на Джо.
– О, благодаря ви, уважаеми господине – отвърна тя.
Той сложи ръка върху нейната, което беше доста смел жест от негова страна.
– По бузите ти отново има руменина и аз се радвам да я видя. Но все още не си съвсем на себе си. Изглеждаш разсеяна. Надявам се, че престоят тук ще те ободри – продължи той.
– Вече съм ободрена – каза Джо и се усмихна на загрижеността му. – Вие с Гил и Роб добре ли прекарахте сутринта? – попита тя на свой ред. Тримата бяха излезли рано на разходка с двуколка.
– Да. Показах им дока ни за фериботи на „Кипс Ландинг“. Гил е съгласен с мен, че трябва да се разшири и че таксите от увеличения приток на съдове ще изплатят разходите по разширението за нула време.
Джо погледа Брам, докато той говореше. Двайсетгодишен, висок и строен, той бе от хората, които предизвикват по-скоро възхищение, отколкото страст. Наскоро завършил правния факултет в Кълъмбия, той бе интелигентен и вече преуспял. Заради високото си чело и оредяващата коса изглеждаше по-възрастен, отколкото беше, но Труди бе права – по свой начин бе хубав. Имаше широка усмивка, топли кафяви очи, а движенията му бяха грациозни, патрициански. Винаги се владееше и никога не изглеждаше притеснен и не на място, където и да се намираше. „Вероятно – мислеше Джо – защото семейството му притежава толкова голяма част от света, в който живее.“
Докато прекосяваха една полянка, той говореше за фериботи, влакове и подземни железници. Семейство Олдрич притежаваше няколко хиляди акра земя в долината на река Хъдзън, голяма част от Манхатън и няколко имота в Бронкс. В момента прокопаваха широки пътища из земеделските земи в Бронкс с намерението да привлекат хората, които в момента населяваха претъпканите жилищни сгради в Манхатън, с новите домове, които планираха да построят там. Тъй като Питър Олдрич, бащата на Брам, бе прикован към леглото, задачата да се поддържа и увеличава семейното богатство падна върху плещите на Брам. Тежко бреме за толкова млад човек и именно затова Маминка настояваше той да се ожени по-скоро.
Докато Джо се взираше в младия мъж, който може би щеше да ù стане съпруг, думите на Труди отново се появиха в ума ù. „Но ти харесваш Брам. Как би могла да не го харесваш?“ – „Така ли е?“ – попита едно вътрешно гласче.
Джо побърза да се самоубеди, че е точно така. Всъщност тя обичаше Брам. Той бе един от най-близките ù приятели. Познаваха се от деца.
„Да, но харесваш ли го?“ – настоя гласчето.
Джо откри, че няма отговор на този въпрос. Обичаше Брам, да, защото бе мил и разумен, и почтен. Защото отваряше вратите на дамите и си говореше с глухите си лели и защото никога не посягаше към вилицата за салата, когато се изискваше вилица за риба. Само че обичаше и братовчед си Роб по същите причини.
Да харесваш някого беше съвсем различно нещо. Нещо, заради което Труди рискуваше да я изключат от училище за няколко целувки от момчето с ябълките. Нещо, за което се пееше в песните, които госпожа Нелсън все си тананикаше, като „О, обещай ми“. Нещо диво, лошо и опасно и макар Джо да не познаваше чувството, подозираше, че то няма нищо общо със стари лели и вилици за риба.
– Сигурно те отегчавам до сълзи – отбеляза Брам, след като завърши описанието на нова жилищна сграда, която се строеше над Сентръл Парк.
– Съвсем не! – възрази Джо.
Макар да се беше задълбочила в собствените си мисли, тя всъщност намираше бързо променящия се облик на града и силите, които движеха тази промяна, за вълнуващи.
– Безсрамна малка лъжкиня си ти. Не е възможно работата ми да ти е интересна. За никое момиче не може да е интересна. Хайде да намерим тема за разговор, по-подходяща за женската чувствителност, например времето. Не е ли това най-прекрасното есенно утро, което си виждала? А Херъндейл не е ли най-прекрасното място, на което да се наслаждаваш?
Джо се разочарова от промяната на темата, но се усмихна и се съгласи с Брам. „Кой сега се държи като маймуна?“ – помисли си тя.