Джо се огледа за майка си, като се постара напрежението, което изпитваше, да не проличи. Ако успееше да седне при майка си преди Маминка, може би щеше да успее да предотврати всякакви разговори за балове. Накрая я видя. Ана седеше с Филип и Маделин Монтфорт в ъгъла на стаята, който Джо наричаше джунглата заради четирите огромни палми в саксии. Точно до майка ù имаше празен стол.
– О, мили боже. Никой не е предложил на чичо Филип от лимоновите курабийки, а той толкова ги обича. Къде е тази прислужница? Ще трябва аз сама да му занеса няколко. Моля да ме извините – каза Джо на приятелките си.
После забърза към бюфета, върху който бяха наредени закуски и напитки. Докато вървеше, видя Маминка до пианото, само на няколко метра от майка ù. Трябваше да побърза. Подреди няколко курабийки на една чиния и тъкмо щеше да го понесе към чичо си, когато се появи Брам.
– Това лимоновите курабийки на госпожа Нелсън ли са? Непременно трябва да хапна една, преди Маминка да ги даде всичките на Лоли – каза той. Взе една курабийка от чинията и я лапна.
– Нахалник такъв. Лоли поне прави номера, за да получи курабийка – скара му се Джо, усмихната и любезна, но вътрешно почти отчаяна.
Брам ù намигна и се отмести от пътя ù. В този момент я завладя вина, тежка, задушаваща вина.
„Той има очаквания към мен – помисли си Джо, загледана след него. – Не бива. Вече не. Трябва да му кажа.“
Джо видя как Брам се наведе да си поговори с направо древната госпожа Де Пейстър, която страдаше от ужасен артрит в краката и сега седеше сама близо до камината, за да се топли. Той взе тънката ù съсухрена ръка и ù каза нещо, което я разсмя. Очите ù заблестяха и бузите ù поруменяха. Потупа го гальовно по ръката.
От гледката Джо я заболя сърцето. Брам беше толкова добър. Той бе стабилен, почтен мъж, който винаги щеше да се държи добре с нея, да се погрижи нищо да не ù липсва, но тя знаеше, че ако стане негова съпруга, той никога нямаше да ù позволи да пише статии за вестници. Или да я пусне да отиде в моргата. Или да я целува така, както я целуваше Еди, влагайки в целувката цялото си същество. Знаеше, че и тя не би могла да го целува така, с цялото си същество.
„Какво ще правя? Какво, за бога, ще правя?“ – питаше се тя.
„Не знам, Джо. Не знам“ – бе казал Еди. Тя също не знаеше и това я плашеше. Това, което знаеше обаче, бе, че трябва да избегне отиването на Бала на младите благодетели. На всяка цена.
Тя се обърна към ъгъла на стаята, където седеше майка ù, и с ужас видя, че празният допреди малко стол е зает от Маминка. „Дявол го взел!“ – изруга тя наум. Сега нямаше как да се присъедини към компанията. Нямаше къде да седне, а да стои права до тях щеше да е невъзпитано.
Приемната в дома на Джо се състоеше всъщност от две стаи, всяка със своя врата откъм коридора и резбована арка между тях. Джо излезе през едната врата с надеждата, че никой не я е забелязал, изтича по тесния коридор и влезе през другата врата. Сега се намираше зад групичката около майка ù, скрита от палмите. Не виждаше кой знае какво, но чуваше всичко.
– ... вятърничаво момиче, Ана, неспокойно. Момиче, в което бушуват страсти – казваше Маминка.
„Говори за мен“ – помисли си Джо с растяща тревога.
– Най-добре е подобни неща да се изрязват от корен, и то бързо, преди да е започнала да рисува, да пуши или – недай боже – да пише. Ади ми каза, че вече драска някакви статии за училищния си вестник.
– Тя не драска – поправи я Филип, готов веднага да защити Джо. – Пише добре. Което не е признак на вятърничавост, между другото. Признак е на интелигентност.
В гърдите на Джо бликна силна благодарност към чичо ù. Той винаги бе на нейна страна.
– Е, предполагам, че умението да си служи с думите би могло да е от полза на едно момиче – призна Маминка. – В края на краищата, налага се да общува с търговците, за да спести това усилие на съпруга си, но това трябва да е всичко. Онази особнячка Едит Джоунс четеше прекалено много – добави тя зловещо. – Но Теди Уортън я излекува. Уортън са спортно семейство. Не са много по книгите. Едит извади късмет, че успя да хване Теди. Извади късмет, че изобщо успя да хване когото и да било. Омъжи се чак на двайсет и три! Още няма деца, а минаха пет години. Ако питате мен, най-добрият начин да уредиш живота на едно момиче е да го омъжиш рано и да се погрижиш до една година да роди, преди разните необичайни идеи да пуснат корени. Виждам го в кучетата си. Колкото по-дълго се упражняват лошите навици, толкова по-трудно е да се пречупят.
– Маминке, ела да се видиш с госпожа Де Пейстър. Пита за теб.
Говореше майката на Брам. Тъкмо се беше приближила до групичката под палмите.