– А защо не може Тиодора да дойде тук? – кисело попита Маминка.
– Защото я болят коленете.
Джо чу Маминка да става.
– Лоша кръв – рече тя самодоволно. – Тиодора е от семейство Монтгомъри. Те всичките са със слаби кости.
– Непоносима е! – изсъска майката на Джо, след като Маминка се махна. – Как смее да сравнява дъщеря ми с шпаньол!
– Може би трябва да кажеш на госпожа Нелсън да сервира кокали на младите дами тук, вместо лимонови курабийки – пошегува се чичо ù.
Джо прехапа устни, за да не се засмее.
– Не се шегувай, Филип. Можеш ли да повярваш, че иска Джо да отиде на Бала на младите благодетели? И дума не може да става.
Облекчение завладя Джо. Беше ù се разминало.
– Наистина се държи по-зле от обикновено, съгласен съм, но за това има причина. Състоянието на Питър се влоши рязко миналата седмица. Сега е по-добре, но не много. Докторът казва, че няма да преживее второ подобно влошаване. Маминка държи на всяка цена да види Брам задомен скоро – обясни чичо ù.
„О, не!“ – помисли Джо, разстроена от новината за господин Олдрич и от евентуалните последствия за самата нея.
– Искрено съжалявам да го чуя, но в момента не мога да приема предложение за женитба – настоя майка ù. – Семейство Олдрич ще трябва да изчакат, докато свърши траурът ни.
Филип помълча малко, после попита:
– А ако не изчакат? И ти като мен знаеш, че Брам е най-добрият избор за Джо. Семейство Олдрич ще бъдат на бала, както винаги. Брам желае да кавалерства на Джо. Ако не може, вероятно ще стане кавалер на друга млада дама.
– А ти знаеш, че Джо е най-добрият избор за Брам. Няма друга млада дама – високомерно заяви майката на Джо. – Не и от нейната класа.
– Има, Ана.
– Коя?
Джо знаеше отговора.
– Елизабет Адамс – каза чичо ù.
Ана се изсмя пренебрежително.
– Тя може и да не е от класата на Джо, но е много решителна, а решителността може да помогне на едно момиче да постигне целта си. Аз излизам, ходя тук и там, въпреки траура си, както подобава на мъжете. Често се срещам с Брам и забелязвам, че госпожица Адамс нерядко го придружава...
Филип понижи глас и Джо вече не успяваше да чуе какво казва. Рискува да дръпне листата на палмите, за да погледне, и видя как майка ù кима рязко. Сърцето ù слезе в петите. Нямаше нужда да чува разговора, за да разбере какво бе станало.
Благодарение на Маминка, старата бойна брадва, Джо щеше да отиде на Бала на младите благодетели.
Глава двайсет и седма
Джо, застанала на площадката пред входа на една жилищна сграда на Варик Стрийт, се опита да не гледа втренчено едрата гола гърда пред себе си. Бледа, нашарена със синкави вени, гърдата бе увиснала от мърлявата блуза на собственичката си до корема ù.
Никога не бе виждала толкова голяма гърда. Никога не беше виждала никакви гърди освен своите собствени, които не се и доближаваха до размерите на тази. Едно бебе бе захапало гърдата и лакомо сучеше.
– Аз съм Елинор Оуенс. За какво става дума? – попита жената, в чиято гърда се взираше Джо. Иззад полите ù срамежливо надничаха две малки деца.
– Добро утро – поздрави Джо и вдигна поглед към лицето на жената. Беше репетирала разказа си. – Търся Елинор Оуенс, която е работила като чистачка във „Ван Хутън Шипинг“. Това вие ли сте?
– Не, не съм. Не съм и чувала за „Ван Хутън Шипинг“ – каза с безпокойство жената. – Тази друга Елинор Оуенс да не се е замесила в някакви неприятности? Да не ми се стоварят на главата ченгета?
Джо се разочарова, но се насили да се усмихне.
– Съвсем не. Госпожица Оуенс наскоро напусна фирмата, но не си взе заплащането за последната седмица – излъга тя. – Не остави и адрес, на който да ù го препратим. Сега се опитваме да я издирим, за да ù дадем дължимото.
Жената се успокои.
– Де да бях аз. Парите щяха да ми дойдат добре.
Джо погледна двете дечица, които се криеха зад майка си. Бяха босоноги, дрехите им – парцаливи.
– Всъщност фирмата ме упълномощи да компенсирам всеки, на когото причиним неудобство по време на издирването си – каза тя.
Тази част не я беше репетирала, но думите излязоха от устата ù съвсем гладко.
– Моля? – обърка се жената.
– Мога да ви платя един долар за изгубеното време – обясни Джо. Подаде на зарадваната жена парите, пожела ù приятен ден и се запъти към колата, която беше наела – малък кабриолет с две колела, теглен от един кон. Колата бе отворена отпред, бърза и маневрена. Кочияшът седеше отзад, зад пътниците.
– Източна 36-а улица, номер 167, моля – поръча тя, когато се качи.