Кейти, прислужницата ù, я чакаше вътре.
– Зле ще свършите, госпожице, ако се занимавате с неподходящи мъже – започна тя с тежък ирландски акцент. – Като сестрата на мъжа на братовчедка ми, Мийв. Замесила се с някакъв актьор. Той я поставил в трудно положение, после си вдигнал чуковете. Когато бащата на Мийв разбрал, я изхвърлил на улицата. Наложило се да отиде в приют за бедни. Изгубила бебето и изкървила до смърт. Свърши в просешки гроб на осемнайсет. Сама си го изкопа, а нейният актьор ù подаде лопатата, тъй да се каже.
– Е, хиляди благодарности за поучителната история, Кейти – каза Джо и я изгледа многозначително. – При все това, аз не съм се замесила с неподходящ мъж.
– Тогава защо се измъквате от къщи през нощта? И през деня също. Казвате на майка си, че сте на едно място, а ходите на друго.
– За да събирам информация за един материал, върху който работя – отвърна Джо.
Кейти повдигна вежда.
– За какво е материалът? – попита.
– Не мога да ти кажа. Още не.
– Защото няма материал, нали така, госпожице Джо? – продължи Кейти.
– Разбира се, че има. Щях ли да върша всичко това, ако нямаше?
Скептичното изражение на Кейти се превърна в тревога.
– Всички тези глупости започнаха, след като почина господин Монтфорт. Откакто го изгубихте, не сте същата – каза тя. – Всички така казват. Готвачката. Другите прислужници. „Госпожица Джо не е същата“ – казват. – Госпожица Джо се държи много особено.“
– Искаш ли онова черно кадифено палто от витрината на „Симпсънс“, или не? – попита Джо, на която ù бе дотегнало от злокобните пророчества на Кейти.
– Бих продала мястото си в рая отдясно на Господ за това палто.
– Тогава си дръж устата, или няма да получиш допълнителния долар, който ти обещах.
Кейти се престори, че заключва устните си с ключ и после го хвърля.
– Ще видим колко ще издържиш този път – изкоментира Джо.
Кейти я изгледа кръвнишки. Приглади полата си. Огледа си ботушките. Нагласи си шапката. Накрая думите се изляха от устата ù.
– И защо е нужно да се занимават с това...
– Цели десет секунди. Нов рекорд.
– ...като наближава балът и трябва да си изберете рокля и обувки? Кой би искал нещо повече?
– Всеки, който има мозък – отряза я Джо.
– Трябваше да останете у госпожица Ади. С госпожица Джени и госпожица Карълайн. Нали казахте на госпожа Монтфорт, че там отивате – упрекна я Кейти. – Трябваше да ви придружа дотам, да ви изчакам и после да ви доведа вкъщи. Госпожа Монтфорт нищо не спомена за скитосване из града.
– Не бих го нарекла скитосване. Освен това не можех да остана там. Беше твърде опасно. За малко да умра.
– От какво?
– От скука.
Ади Олдрич бе поканила Джо, Карълайн и Джени на чай. Целта на сбирката бе да обсъдят Бала на младите благодетели и тоалетите на всички поканени.
Майка ù се колебаеше дали да я пусне у Ади, но както обикновено чичо ù се застъпи за нея. Каза, че младите дами в траур имат нужда да прекарват известно време с приятелките си, и майка ù отстъпи. Джо се зарадва. Не ù се ходеше на чай, но се вълнуваше от мисълта, че може да си тръгне по-рано.
След като прекара цял час в обсъждане на бални рокли, които съвсем не я интересуваха, тъй като нямаше да носи такава, а щеше да е отново в черно, тя помоли да я извинят с обяснението, че се чувства отпаднала. Приятелките ù си бяха разменили тревожни погледи. Джени ù предложи да се консултира с лекар. Джо им благодари за загрижеността и ги увери, че ù е нужна само почивка. Щом двете с Кейти свиха зад ъгъла, тя спря файтон. Имаше на разположение три часа, преди да стане време да се прибира, и възнамеряваше да ги оползотвори.
– Вироглавите момичета винаги свършват зле – каза сега Кейти.
– Вироглав е просто дума, Кейти. Дума, с която хората те наричат, когато не правиш това, което те искат – заяви Джо.
Тя взе бележника, който лежеше на седалката до нея, и го отвори. Беше накарала Кейти да ù го купи от „Улуърт“. Беше същият като на Еди. На първата страница бяха написани шест адреса. Четири бяха задраскани. Сега Джо зачерта и петия – Варик Стрийт 84. Пет задънени улици.
„Елинор Оуенс, р. 1874 г.“ бе записал баща ù в своя бележник. Тя беше решила, че „р.“ означава че това е годината на раждането на Елинор, което значеше, че сега трябва да е на шестнайсет, но тъй като не беше сигурна, реши да провери всички Елинор Оуенс в града, независимо от възрастта, и да види дали имат някаква връзка с „Ван Хутън“. Някои от адресите бе намерила в градския справочник, който Тийкстън държеше в стаичката, която ползваше за офис, а с останалите се сдоби при едно излизане, което трябваше да е до музея „Метрополитън“, за да разгледа скулптурите, но всъщност бе до Бюрото по вписванията.