След като си тръгна от дома на Ади и прекара целия следобед в обикаляне на града по списъка с адреси, Джо успя да установи, че никоя от Елинор Оуенсите, които живееха на тези адреси, не беше тази, която тя търсеше. Една от тях беше петдесетгодишна, друга бе на седемдесет и осем, третата бе на осем, четвъртата – на две, а жената, с която бе разговаряла сега, изглеждаше на около трийсет. Джо бе разказала историята с чистачката на всички с изключение на децата. Никоя от тях нямаше връзка с „Ван Хутън“.
Сега ù оставаше един последен адрес. Информацията за тази Елинор Оуенс бе получила от Бюрото по вписванията. Според акта ù за раждане родителите ù се казваха Самюъл Оуенс и Лавиния Арчър Оуенс. Живееха на 36-а улица, пресечка на Парк авеню. Поне там бяха живели през 1848 г., когато се бе родила Елинор. Ако имаше късмет, все още щяха да живеят на същия адрес, който се намираше в аристократичната част на Мъри Хил. Джо знаеше, че там чистачки не живеят. Трябваше да измисли друга история.
– Господин Тийкстън знае, че вършите нещо нередно – каза Кейти и прекъсна мислите ù. – Чух го да казва на госпожа Нелсън. Късмет имате, че не ви хвана последния път, когато се измъкнахте през нощта. Обаче рано или късно ще ви хване. Ще иде право при госпожа Монтфорт и тогава ще си имате неприятности! – тя присви очи. – Какво правихте онази нощ, между другото?
„Какво ли не – помисли си Джо, когато си припомни нощта преди три дни и пристанището. – Ходих на пристанището, запознах се с един местен взломаджия и една джебчийка, влязох незаконно в сградата на „Ван Хутън“ и целунах Еди Галахър.“
Споменът за целувките все още я сгряваше, но сега тя се намръщи, когато се сети за нещо, което той бе отказал да ù каже. Нещо, което я озадачаваше.
– Кейти, чувала ли си за жена на име Дела Макивой? – попита тя.
Кейти пребледня.
– Боже небесни, госпожице, там ли сте ходили? Моля ви, кажете, че не сте.
– Не съм ходила там. Казах ти. Работя върху един материал. Името на Дела бе споменато от един от източниците ми. Коя е тя?
– Не мога да ви кажа – рече Кейти. – Не е редно. Неудобно ми е.
Джо извади един долар от джоба си и го размаха пред лицето ù.
– Това дали ще успокои съвестта ти?
Кейти сграбчи банкнотата.
– Дела Макивой продава момичета – каза тя. – На мъже.
Джо си спомни оскъдно облечените жени край входа на дома на Дела. Спомни си Джордж Адамс и Теди Фарнъм да се препъват по улицата.
– Как така ги продава? – обърка се Джо. – Да работят за тях ли?
– Не, не за да работят. Поне не и по начина, за който си мислите. Дела продава момичета за през нощта.
Джо си помисли за Тийкстън и за всичко, което вършеше през нощта.
– За да правят какво? Да лъскат среброто? – предположи тя. – Да навиват часовниците?
– Не! Дела държи мръсен дом.
– Не ме интересува дали е мръсен, или чист – започна да се ядосва Джо. – Интересува ме какво се прави вътре.
– За бога, госпожице – Кейти се отчая. – Дела Макивой е посредничка. Сводница. Държи бардак. Момичетата, които живеят там, правят секс с мъже за пари. Наричат се проститутки. Така достатъчно ясно ли е?
Джо се отпусна шокирана на седалката.
– Откъде знаеш?
Кейти изсумтя.
– Как бих могла да не знам? Дела е една от многото. Градът е пълен с публични домове. Щяхте и вие да го знаете, ако трябваше да ходите пеша, вместо да се возите на файтони. Разходете се някой път из квартала на червените фенери. Момичетата направо висят от прозорците, а някои техни части висят от корсетите. Спират хората по улицата, съвсем нахални са станали.
Джо си спомни един разговор с Труди.
– Те като любовници ли са? – попита.
– На любовниците им е лесно. Те имат да се оправят само с един мъж. Той плаща наема. Дава пари за разходи. Някои се справят доста добре. Момичетата на Дела обаче лягат с всеки, който ги пожелае – обясни Кейти.
– И какво става с тези момичета? След... след като... – Джо не бе сигурна как да зададе въпроса си.
– След като са лягали с всеки, който има долар в джоба? Не изкарват дълго, поне повечето. Хващат болести – каза Кейти.
– Какъв ужас – Джо потръпна. – Защо го правят?
Кейти погледна Джо, сякаш бе малоумна.
– Защото нямат избор, госпожице. Може би някой ги е насилвал, баща или чичо. Може би са гладни и не могат да си намерят нормална работа. Може би са пристрастени към пиене или наркотици и мадам им ги осигурява. Има стотици причини. Колкото момичета, толкова и причини.
Изведнъж Джо се засрами, че беше питала Еди за Дела. Срамът ù се засили, когато си припомни мъжа пред общежитието на Еди, който си бе помислил, че тя е от дома на Дела. Беше приел, че е проститутка само защото беше сама извън дома си през нощта. Мъжете можеха да се разхождат цяла нощ по улиците и никой нямаше да си помисли нищо лошо, но сама жена... това беше толкова скандално, че веднага я смятаха за проститутка.