Казваше си, че не ù пише, защото няма какво ново да ù съобщи, и полагаше всички усилия да си повярва. Но можеше да ù пише и по друга причина – за да ù каже как очите ù приличат на кристални езера под лунната светлина и че устните ù са нежни като розови листенца или каквото там си пишеха влюбените.
В деня, последвал целувките им, единственото, за което можеше да мисли Джо, бе колко прекрасни бяха. Сега, решила, че той не се интересува от нея, се чудеше защо изобщо я бе целунал. И защо тя бе отвърнала на целувките. Какво си е мислела? Никога не бе целувала Брам по устните, а го познаваше, откак се помнеше. Защо се бе държала толкова смело с момче, което почти не познаваше?
Джо изстена, обхваната от мъчително чувство за вина. Можеше да си остане цял ден в леглото, притиснала възглавницата към лицето си, но едно почукване по вратата ù попречи. Беше Кейти, понесла сутрешното ù кафе.
– Изпийте го по-бързичко, госпожице – рече тя. – Долу чака едно момиче. Стои във фоайето и казва, че спешно трябва да ви види.
Джо седна в леглото заинтригувана.
– Малко е рано за посетители. Кое е момичето?
– Каза, че се казва Сали Гибсън. Извини се за ранния час, но била излязла на покупки за работодателя си и не можела да остане дълго.
– Колко необичайно. Не познавам никого с такова име. Какво иска?
– Не ми каза. Каза само, че знае нещо, което ви интересува.
Джо отметна завивката си и стана от леглото, нетърпелива да види тайнствената госпожица Гибсън.
– Къде е Тийкстън? Къде е майка ми? – попита тя, докато събличаше нощницата си. – Помогни ми с това нещо.
– Господин Тийкстън е при цветаря, за да купи цветята за тази седмица. Госпожа Монтфорт е на гробището. Излезе преди половин час. След като посети гроба на баща ви, ще се отбие у леля ви Маделин – каза Кейти и изхлузи нощницата на Джо през главата ù.
– Добре. Значи имам поне час, преди Тийкстън да се върне. И още повече, преди мама да се прибере – рече Джо.
Застана гола, както майка я е родила, в средата на стаята, докато Кейти ù подаде чифт кюлоти. Не изпитваше никакво неудобство от прислужницата си. Откакто се беше родила, някой – бавачка или прислужница, я беше събличал и обличал. Джо обу кюлотите и ги закопча. После облече памучна долна риза. Над нея се намести твърдият копринен корсет. Джо го придържаше, докато Кейти стегна връзките. Накрая върху всичко това облече роклята – черна, с копчета от черен кехлибар.
– Ще се справя с копчетата – каза Джо. – Оправи ми косата, моля те. После заведи госпожица Гибсън в приемната.
Кейти среса косата на Джо, прибра я с фиби и хукна към долния етаж. Джо приключи с дългата редица копчета на роклята си, пийна малко кафе, изми си зъбите и последва Кейти.
Сали Гибсън, дребничка и лукава на вид, стоеше до пианото с една сребърна вазичка в ръка, когато Джо влезе в приемната. Разглеждаше надписа в долната част на поставката.
– Да не сте ценителка на работата на Луис Тифани4, госпожице Гибсън? – попита Джо шеговито.
Сали се обърна към Джо и тя се сети, че я познава, или най-малкото знае коя е.
– Вие сте прислужницата на семейство Оуенс – каза тя.
– Да, така е – рече Сали.
– Какво правите тук? – попита Джо.
Сали се усмихна хитро.
– За да ви кажа за Елинор Оуенс – каза тя и остави вазичката. – Ако ми се отплатите подобаващо.
4 Луис Тифани (1848–1933) – американски художник и дизайнер, особено известен със стъклописите си. Тифани е сред най-известните представители на стила ар нуво в света. – Бeл. прев.
Глава двайсет и девета
Сърцето на Джо подскочи като нетърпеливо жребче, но тя бързо му дръпна юздите. Развълнува се от това неочаквано развитие в разследването ù, но предпазливостта не я напусна.
– Как ме открихте, госпожице Гибсън? – попита тя.
– Събрах парчетата от визитната ви картичка. Онези, които Негова светлост хвърли на земята – саркастично каза Сали.
Джо си спомни как бе подала на господин Оуенс картичката си, когато отиде в дома му преди два дни, и как той я скъса.
– Ще говоря направо, госпожице Монтфорт – започна Сали. – Знам всичко за госпожица Елинор и ще ви го кажа срещу двайсет долара.
– Това са доста пари, госпожице Гибсън – хладно каза Джо. Напоследък толкова често се пазареше с Кейти, че беше развила доста добри умения за водене на преговори.
– За някои – може би – отвърна Сали и огледа многозначително добре обзаведената приемна.
– Търся информация за госпожица Оуенс, защото се опитвам да разкрия едно престъпление. Може би трябва да ми кажете каквото знаете не за пари, а защото така е редно – предложи Джо.