Косъмчетата по тила на Джо настръхнаха.
Кинч също беше споменал списъци в разговора си с господин Скъли в заседателната зала. „Има доказателства. Има списъци, подписани и подпечатани“ – бе казал той.
И Кинч, като Смит, имаше тайна. И той е бил в Африка. И познаваше Скъли. Нарече го Ричард. А и Скъли познаваше Кинч, бе го познал въпреки татуировките. „Видът ти е силно променен. Само по очите те познах“ – това беше казал.
И Кинч, като Смит, бе загубил някаква нея. Може би жена, а не кораб, точно както си помисли Джо, когато с Еди обсъждаха Кинч на пристанището.
„Възможно ли е? – запита се тя с растяща възбуда. – Възможно ли е Кинч да е Стивън Смит? Трябва да е той. Африка, списъци, „Ван Хутън“, тайна – има твърде много прилики, не може да са всичките съвпадения. Логично е. Всичко си пасва.“
„Освен един неудобен факт – намеси се вътрешният ù глас. – Стивън Смит е покойник.“
Джо си напрегна мозъка, решена да открие дали не пропуска нещо, нещо, което би могло да направи невъзможното възможно. И да имаше такова нещо, то ù убягваше. Реши да смени тактиката.
– Госпожице Гибсън, госпожа Крогър каза ли ви какво е било онова ужасно нещо, което Стивън Смит открил? – попита Джо, събрала цялата си смелост.
Страхуваше се от отговора на този въпрос толкова, колкото и от онзи за самоличността на любимия на Елинор Оуенс.
– Не. Госпожица Елинор така и не ù казала – отвърна Сали.
– Значи госпожа Крогър не е имала никаква представа какво съдържат документите?
Сали поклати глава.
– Разпитала госпожица Елинор за тайната. Даже поискала да види писмата от господин Смит, но госпожица Елинор отказала. Единственото, което казала, било: „Писмата са на сигурно място под небесата. Боговете ги пазят. Пазят и нас“.
– И писмата така и не са били намерени?
– Не. След като госпожица Елинор отишла в приюта, госпожа Крогър ги търсила навсякъде. Помислила си, че ако накара господин и госпожа Оуенс да ги прочетат, може да си променят мнението за господин Смит и да позволят на дъщеря си да се омъжи за него. Само че не ги намерила. И после госпожица Елинор умряла и нямало смисъл да продължава да ги търси.
Джо стисна облегалките на стола от вълнение.
– Следващият въпрос е много важен, госпожице Гибсън – предупреди тя. – Помните ли дали един мъж с татуировки по лицето – извивки и шипове, е посещавал семейство Оуенс?
– Аз поне никога не съм виждала такъв – рече Сали. – И не мога да си представя господин Оуенс дори да отвори вратата на такъв човек.
– А госпожа Крогър да е споменавала за посещение от такъв човек?
– Не. Ако е идвал, щеше със сигурност да го спомене. Много беше приказлива.
– Някой някога да е влизал с взлом в дома на Оуенсови? – продължи да пита Джо.
– Доколкото знам, не – отвърна Сали.
Джо отпусна гръб на облегалката на стола. Обмисляше казаното от Сали.
„Кинч и Смит са един и същи човек – не знам откъде знам, но знам. Този човек е лъжец – даде си сметка тя. – Блъфира пред Ричард Скъли и вероятно е блъфирал пред баща ми. Няма никакви списъци. Те са все още там, където ги е скрила Елинор Оуенс.“
Джо вече знаеше какъв ще е следващият ù ход – трябваше да намери списъците. Те със сигурност щяха да ù разкрият в каква ужасна постъпка е обвинил Смит „Ван Хутън“.
Джо изгледа Сали Гибсън хладно.
– Чувала съм, че Атлантик Сити е много по-приятно място за забавления от Кони Айлънд – каза тя.
– Сигурна съм, че е така, госпожице Монтфорт. И дяволски по-скъп – отвърна Сали многозначително.
– Съмнявам се, че това би било проблем за предприемчиво момиче като вас.
Сали повдигна вежда.
– Намислили сте нещо, нали?
Джо се усмихна.
– Точно така, госпожице Гибсън.
Глава трийсет и първа
Писмо от госпожица Едуина Галахър
до госпожица Джоузефин Монтфорт
24 октомври 1890 г.
Скъпа Джо,
Пиша набързо... Бил Хокинс никога не е чувал за „Бонавентура“, а Джаки Шоу не е в града, но успях да вляза в сградата на „Ван Хутън“ два пъти с помощта на Резето. Досега съм проверил половината счетоводни книги на фирмата, но още не съм открил нищо за „Бонавентура“. Ще продължа, докато проверя всичко. Казвам ти всичко това, за да те държа в течение, но не идвай насам. Не си го и помисляй. Стой си на мястото. Ще те уведомявам за всичко ново своевременно.