– Не сте толкова умела в преговорите, колкото си мислите, госпожице Монтфорт – рече той подигравателно.
– Така ли? – тя вдигна глава към него.
– Следващия път ще очаквам десетачка за сведенията, които ви дам. Освен това удвоявам заплащането на Резето – злорадо я уведоми той. – Ако искате помощта ми, госпожице, ще си платите за нея.
– Да, предполагам, че сте прав – съгласи се Джо. – И все пак не се справих толкова зле – добави тя след малко. – Помните ли часовника от „Улуърт“, който ми върнахте?
Шивача кимна.
Джо се усмихна.
– Всъщност е оригинален „Картие“.
Глава трийсет и девета
Еди и Джо спряха задъхани на ъгъла на „Бакстър“ и Канал Стрийт. Бяха тичали по целия път от леговището на Шивача дотук.
– Картие? Дошла си тук с часовник на „Картие“? Луда ли си? Не мога да повярвам, че не тръгна след нас. Не че е късно. Пъхни го в корсета си, веднага – заповяда Еди.
– Какво? Как? Не мога! – запротестира Джо.
– Пъхни си го в бельото, или аз ще го направя.
Джо видя, че говори сериозно. Разкопча горните копчета на палтото си, после блузата и пусна часовника в корсета си.
– Явно зрението му започва да се влошава. А може да е било и от светлината – рече Еди, докато Джо се закопчаваше. – Ако беше забелязал, че часовникът наистина е златен, наистина щеше да ни изхвърли през балкона. Не мога да повярвам, че успя да го накараш да ти го върне. Къде се научи да преговаряш така, между другото? От баща ти ли?
– Нищо подобно – заяви Джо. – Той никога не говореше за работа в мое присъствие. Научих се от Кейти, прислужницата ми. Непрекъснато се пазарим с нея.
– За какво?
– За цената на услугите ù. Плащам ù, за да вкарва в къщата неща, които майка ми не одобрява, и за да ми помага да се измъквам. През последните няколко дни си заработи едно малко състояние. В момента е в леглото ми, преструва се на мен. И сигурно се чуди къде съм.
Еди погледна собствения си часовник.
– Късно е – каза той. – Ако вървим достатъчно бързо, ще успеем да стигнем у вас преди два часà.
Той я хвана за ръката и тръгнаха на изток, по Канал Стрийт.
– Прекарах интересна вечер в компанията ви, госпожице Монтфорт. Както обикновено – каза той. – Но за пореден път се оказваме затрупани с въпроси без отговор.
– Като говорим за въпроси – прекъсна го Джо. – Никой така и не отговори на моя. Какво имаше предвид Шивача, когато каза, че Фей ще научи нов занаят? Коя е мадам Естер?
– Може би е по-добре да питаш майка си за това – отвърна Еди. После поклати глава. – Какви ги говоря! Каквото и да стане, в никакъв случай не питай майка си. Иначе никога няма да те пусне да излезеш от къщата.
– Какво искаш да кажеш? – попита Джо.
– Естер е... ами тя е като Дела Макивой.
Джо си припомни разговора си с Кейти.
– Тоест сводница?
Еди почти се задави.
– Хм, обикновено ги наричат мадам. А ти откъде научи тази дума?
– Това значи ли, че Фей ще работи за Естер? Като проститутка?
– Така изглежда – мрачно каза Еди.
– Защото Шивача я кара?
– Да.
– Но това е ужасно! – възкликна възмутено Джо. – Тя не е робиня, която може да се продава и купува. Трябва да му попречим, Еди.
– Де да можехме.
– Можем да съобщим в полицията какво прави. Те ще го арестуват.
Еди поклати глава.
– Не, няма. Той притежава полицията. Поне тези в Шести район. Плаща им да се правят, че не виждат какви ги върши.
– Можем да им кажем за мадам Естер, тогава.
– Тя сигурно им плаща дори повече от Шивача.
– Еди, това не може да е истина – разстрои се Джо.
– Напротив, Джо, може.
– Как допуска полицията да се случват такива неща? Нали би трябвало да защитават хората!
– За тях Фей не е човек, а момиче за еднократна употреба. Една от хилядите такива в града.
– Трябва да има начин да ù помогнем – не се отказваше Джо. – Трябва да има нещо, което можем да направим. Бих могла...
– Да отидеш при майка си? Или чичо си? Да им кажеш, че си се запознала с една джебчийка, която скоро ще стане проститутка, и че искаш да ù помогнеш? – предположи Еди.
Джо осъзна безизходицата в ситуацията. Умълча се, докато си припомняше колко изплашена изглеждаше Фей, когато Шивача заговори за Естер. Колко млада изглеждаше под грима. Джо си спомни и още нещо – какво бе казала Фей на Еди, как го предупреди, че Джо ще му докара смъртта. Тонът ù бе на близък приятел.
В съзнанието ù изплува още един въпрос, който се нуждаеше от отговор. Въпрос, който я човъркаше, откакто бяха влезли в заведението на Мик Уолш.