– Убил е някого? – разшири очи Джо.
– Искаше да отмъсти на свещеника, който преби Ейлийн – обясни Еди. – Ударил го в лицето. Свещеникът паднал и си ударил главата в стъпалото към олтара. Пукнал си черепа. Умря, а Том бе осъден на двайсет години. Само че присъдата му е всъщност доживотна. В затвора се зарази с туберкулоза. Не му остава много.
– О, Еди – промълви Джо. Сърцето ù се късаше. – Толкова съжалявам.
Той я погледна и тя видя нещо повече от тъга в очите му. Видя разкаяние.
– Защо ти разказвам всичко това? Не бива да го правя – каза той. – Знаеш ли какво, Джо? Права си да съжаляваш. Но не за мен, а за себе си. И аз би трябвало да съжалявам. Защото нямам право да те водя по такива места...
– Не си ме довел, аз сама дойдох.
– И нямам право да ти показвам леговището на Шивача, или дупката на Уолш, или миналото си. Наистина съжалявам, Джо. Наистина.
Джо сложи ръце от двете страни на лицето му и спря думите с целувка.
– Преди няколко часа не съжаляваше. В музея – напомни му тя.
– Недей – предупреди я той. – Това не е шега.
Тя отново го целуна.
– Наистина ли съжаляваш? Защото аз изобщо не съжалявам.
– Повече, отколкото би могла да си представиш.
Тя го целуна по бузата, после по гладката кожа на шията точно под ухото.
– Още ли съжаляваш?
– Джо...
Тя го целуна по брадичката, по шията и по устата.
– Съжаляваш ли, Еди? – прошепна.
Той я привлече към себе си и я прегърна силно.
– Не. Боже, не. Но ти ще съжаляваш, Джо. И когато дойде този момент, той ще ме убие.
Глава четирийсет и първа
– Къде са парите? – изсъска Сали Гибсън, докато отваряше вратата за прислугата под площадката пред дома на семейство Оуенс.
– И аз се радвам да ви видя, госпожице Гибсън – каза Джо и ù подаде десетдоларова банкнота.
Сали огледа улицата.
– Влизайте. Бързо! – подкани я тя и я задърпа за ръкава.
Джо бе облечена като прислужница. Отново бе заела работните дрехи на Кейти. На главата си носеше проскубана сламена шапка. Със Сали бяха договорили тази среща при посещението ù у Джо.
– Елате в неделя следобед, тогава къщата е празна – бе казала Сали. – Прислугата има почивен ден, а Оуенсови ходят на гости у сестрата на госпожа Оуенс на ранна вечеря.
Джо бе разказала на Еди за плана миналата нощ, докато я изпращаше вкъщи след Завоя. Тя бе помолила Сали да я пусне да огледа стаята на Елинор и Сали се бе съгласила. Джо възнамеряваше да я претърси от пода до тавана с надеждата да намери писмата и списъците, които Стивън Смит ù бе пращал.
– Внимавай, Джо. Семейство Оуенс не са като Шивача. Те ще се обадят на полицията, ако те хванат. Опасна игра играеш – бе я предупредил Еди.
Опасна игра ли? Тя играеше толкова много игри, че главата ù се замайваше. А най-опасната от всички бе тази, която играеше с Еди. Но не можеше да го остави. След нощта в Завоя, след като научи за миналото му и какво бе преодолял, за да стигне там, където е, чувствата ù към Еди се задълбочиха. Мисълта да прекара един цял ден, без да го види – това бе най-страшното за нея. По-страшно от белязания мъж, по-страшно от Шивача дори.
Наложи ù се доста да се постарае, за да успее да отиде до къщата на Оуенсови. Майка ù беше излязла от стаята си, така че Джо не можа просто да ù остави бележка и да излезе. Вместо това се наложи да ù каже, че я боли главата и ще излезе да се поразходи в Сентръл Парк, за да глътне малко свеж въздух. Кейти щеше да я придружи.
Ана бе позволила и Тийкстън бе предложил да повика Долан с екипажа, но Джо бе отказала с обяснението, че иска да повърви. После двете с Кейти излязоха и в момента, в който свиха към „Лексингтън“, Джо спря файтон. Щом се качиха, тя дръпна завесите и двете си размениха дрехите. После каза на кочияша да спре на „Сейнт Карс Плейс“, където живееше майката на Кейти, а Джо продължи към Мъри Хил.
Кейти бе инструктирана да отиде на ъгъла на 36-а улица и Парк авеню след два часа. Щяха да вземат друг файтон, да си разменят дрехите отново и да се приберат вкъщи. Джо намираше всички тези машинации, необходими и за най-краткото излизане от дома ù, за изтощителни.
– Лесно им е на Брам и на Роб, могат да ходят където си искат – бе измърморила тя на Кейти, но Кейти не беше реагирала – бе твърде заета да си брои парите.
– Не вдигайте шум – предупреди я сега Сали, докато водеше Джо нагоре по задното стълбище в къщата на Оуенсови. – Трябва да сте тиха, в случай че някой се прибере по-рано.
Тя поведе Джо към една стая на втория етаж и отключи вратата.
– Ще дойда да ви взема след два часа. Готвачката и икономът обикновено се прибират първи, в шест и половина. Трябва да се махнете преди шест – обясни тя.