– Ще се оправя, чичо Филип – каза тя и го хвана за ръката. – Сега си предупреден за Кинч, ако реши да те посети. А господин Едуардс в момента е по следите на Кинч, за да събере доказателства за извършеното от него. Когато се сдобием с тях, ще можем да потърсим справедливост. За татко и за господин Скъли.
– Съжалявам за всичко това – каза чичо ù. – За баща ти. За Ричард. Съжалявам, че крехки рамене като твоите трябва да носят този тежък товар на скръбта. Твърде тежък товар за някой толкова млад и чувствителен.
Погледите им се срещнаха. Тя видя в очите на чичо си загриженост и още нещо, което ù бе по-трудно да определи. Тъга ли беше? Или съжаление?
– Добре съм, чичо Филип. Честна дума – увери го Джо.
После двамата се изправиха и Джо хвана чичо си под ръка. Той покри ръката ù със своята и я поведе под арката от оголени клони обратно към къщата при опечалените.
Глава четирийсет и девета
Джо забърза по стълбите на музея „Метрополитън“. Нямаше търпение да види Еди.
Беше му писала в събота следобед, след като се бе прибрала у дома от погребението на Скъли, и го беше помолила да се видят при етруските вази в десет сутринта в неделя, за да му каже как са минали нещата с чичо ù, и да разбере дали той бе успял да научи нещо ново.
Майка ù я пусна да излезе без всякакви спорове. Съветът на чичо ù – да позволи повече свобода на свръхчувствителната Джо – очевидно беше взет присърце.
– Госпожице? Моля, госпожице... – заговори ù някакъв глас тъкмо когато изкачи последното стъпало пред входа на музея.
Говореше някакъв малък просяк. Беше застанал до вратата. Джо щеше да му даде няколко монети, но към тях се приближи пазач.
– Махай се оттук, уличен плъх! – изръмжа той.
Момчето се дръпна от него, а Джо посегна да отвори вратата.
– Госпожице Джо, чакайте! – извика то.
Джо спря и се обърна. „Откъде знае как се казвам?“ – почуди се тя.
– Аз съм, Резето! – проплака момчето и се шмугна покрай пазача, който беше тръгнал да го гони отново.
Щом си каза името, Джо го позна. Приближи се до него, сложи ръка на раменете му и двамата заслизаха по стълбите към улицата.
– Какво? Какво се е случило? – заразпитва го тя.
– Фей ме праща. С нея бяхме в моргата тая сутрин. И Песоглавата беше с нас...
Резето говореше толкова бързо, че Джо почти нищо не разбираше.
– Говори по-бавно! – помоли го тя.
Момчето си пое огромна глътка въздух.
– Някакъв глупак го сгазил файтон – заразказва той. – Ние с Фей и Песоглавата се правехме, че сме му роднини. Оскар обикновено ни изхвърля, но този път беше зает и не ни видя, та успяхме да свием иглата за връзка на умрелия и джобния му часовник. Не успяхме да вземем портмонето. Затова ни трябваш.
Джо се отврати.
– Трябвам ви, за да ви помогна да ограбите труп?
– Не! Слушай ме. Като се прибирахме, минахме покрай една задънена уличка, дето върви покрай моргата – продължи Резето. – Фей чу някакви странни звуци. Влезе да провери кой ги издава, и откри Еди Галахър, пребит.
Сърцето на Джо подскочи. Тя стисна момчето за раменете.
– Какво се е случило?
– Отивал при Оскар за нещо си, но не стигнал. Някой тръгнал след него и го сгащил в уличката. Бая зле е пребит. Заведохме го в неговата стаичка. Страх го е, че тоя, дето го преби, може да тръгне след теб.
– Кой е бил? – попита Джо.
– Не знам, госпожице. Фей ми рече да ти кажа, че на Еди му трябва доктор, ама тя не може да плати на доктор, щото аз, тя и Песоглавата не успяхме да вземем портмонето на оня сгазения, а тя няма други пари. Ти имаш ли пари, госпожице?
Резето обаче не получи нито пари, нито отговор на въпроса си, защото, преди да си довърши въпроса, Джо беше изтичала на улицата, за да хване файтон.
Глава петдесета
Никога в живота си Джо не се беше страхувала толкова. Толкова се притесняваше Кинч да не нападне чичо ù, че изобщо не помисли как той може да посегне и на Еди.
Когато стигна до Рийд Стрийт, тя видя кръв по улицата пред пансиона на Еди. Кръв имаше и по вратата, която стоеше открехната. Джо се втурна вътре, изкачи стълбите на един дъх и затропа силно по вратата на Еди.
– Крайно време беше! – посрещна я Фей. – Ето, вземи това – каза тя и ù подхвърли един окървавен парцал.
– Отивам да извикам доктор. Кашля кръв. Изпратих Песоглавата обратно в моргата да доведе Оскар, но той нещо се бави.