Тя си грабна палтото и изхвърча от стаята, затръшвайки силно вратата.
На пода до леглото на Еди имаше купа, пълна с червеникава вода. Джо почти я настъпи, когато забърза към него. Седна на леглото и нежно взе една от окървавените му ръце в своите.
Лявото око на Еди беше толкова подуто, че се бе затворило. Едната му устна бе сцепена. Носът му бе насинен и кървеше. По бялата му някога риза имаше още кръв. Джо не можеше да види дали идва от носа му, или от рана на гърдите.
Еди отвори здравото си око.
– Джо? – промълви той. – Слава богу, че си добре. Тревожех се за теб.
– Добре съм – отвърна Джо. Изобщо не я бе грижа за самата нея, мислеше само за него. – Имаш ли кървене някъде другаде, освен по лицето? Да чувстваш нещо счупено?
Тя пусна в купата парцала, който ù бе подхвърлила Фей, свали си палтото и запретна ръкави. В училище бяха минали задължителен курс по първа помощ и сега уроците изплуваха в паметта ù.
– Може би някое ребро. Копелето ме събори на земята и ми вкара няколко доста силни ритника.
Джо развърза вратовръзката и я свали от шията му. После разкопча ризата и я разтвори.
– Много те бива да не си показваш чувствата – изхриптя Еди.
Джо поклати глава, прекалено разстроена, за да му отговори. Гръдният му кош беше нашарен с драскотини и синини. Видя подутите му ребра и разбра, че го боли дори да диша. И за всичко това бе виновна тя. Кинч беше пребил Еди, защото Еди го преследваше по нейна молба. Тя замига бързо, да не се разплаче, после взе купата от пода, отиде до мивката и я изля. Напълни я с чиста вода, изплакна парцала и се захвана да почиства раните на Еди.
– Кинч беше, нали? – попита тя, като се постара гласът ù да не потрепери.
Преди той да успее да отговори, вратата се отвори със замах и Фей нахлу, повлякла Оскар Рубин след себе си. Той носеше черна кожена чанта. Малко момиченце с лице, нашарено с белези, влезе след тях и затвори вратата. Момичето зърна камината и седна пред нея, за да си стопли ръцете.
– Срещнах ги на улицата, тъкмо идваха насам – запъхтяна обясни Фей.
Оскар погледна приятеля си. Подсвирна тихо.
– Какво точно направи, за да си изкараш такъв подробен бой? – попита той и сложи чантата си на разклатената маса на Еди.
Джо се изправи, за да може Оскар да седне до Еди.
– И аз бих искала да знам – включи се Фей.
Тя оглеждаше Еди със смесица от тревога и гняв.
– Нищо – отвърна Еди и хвърли поглед на Джо.
Тя разбра, че Еди се старае да не казва повече, отколкото тя би искала.
– Ама разбира се – саркастично рече Оскар.
На гърдите му висеше стетоскоп. Сега се приведе над Еди и го притисна към гърдите му, вдигнал пръст, за да запазят тишина. После прегледа носа на Еди и го накара да си отвори широко устата. Огледа подутото му око и останалите драскотини и синини, после седна обратно.
– Добрата новина е, че дробовете ти са наред – започна той. – Кръвта, която кашляш, идва от пукнат кръвоносен съд в носа. Кръвта капе в гърлото ти и задейства рефлекса на кашлицата. Скоро ще спре. Нараняването на окото е само външно и всичките ти зъби са си на мястото. Лошата новина е, че имаш две пукнати ребра, може да имаш мозъчно сътресение, а порязването на слепоочието трябва да се зашие.
Той извади шише лауданум – морфинов разтвор, и малка чашка. Напълни чашката с разтвор и я подаде на Еди, който я глътна на един дъх.
– Е, какво стана? – попита Оскар, когато Еди му върна чашката.
– Вървях към „Мет“, но реших да се отбия при теб – заразказва Еди. – Да видя дали някой интересен човек е станал жертва на ужасна насилствена смърт.
– Явно денят е бил постен откъм новини, а? – рече Оскар.
– Много – Еди се закашля. – Някой ме приближи откъм гърба. Вкара ме в уличката южно от моргата и ме скъса от бой – завърши той.
– Само един човек? Сигурен ли си? – попита Оскар. – Доста поразии е успял да направи.
– Силен беше. И бърз. Замахнах веднъж, той отбягна удара. Като замахнах втори път, той ми хвана ръката и ми огъна пръстите назад. Завъртя ме и ме стисна за врата с една ръка.
Оскар спря да рови в чантата си за момент, после продължи – извади оттам чиста бяла ленена кърпа и я сложи на масата.
– Имаш ли представа кой е? – попита той и продължи да вади от чантата бинтове, йод, ножици, парче памук, игла, черен конец и да ги нарежда върху кърпата.
Джо зачака Еди да спомене името на Кинч.
– За жалост, да. Не му знам името, но го познах по лицето. Виждал съм го преди – каза Еди. Обърна се към Джо. – Беше белязаният. Онзи, който ни преследваше в „Мет“. И същият, който подплаши Джаки Шоу в „При Уолш“.
Фей, която стоеше изправена, със скръстени ръце, изруга под носа си. Еди я погледна. Присви очи. Готвеше се да я попита нещо, но Джо го прекъсна.