– Еди, сигурен ли си? – попита тя.
– Абсолютно. Успях добре да го огледам. Като свърши с боя, се наведе над мен и каза, че това е само предупреждение. Добави, че този път само ще ми се прииска да съм мъртъв, но следващия наистина ще умра, ако не си гледам своята работа. Знаеше името ми. И твоето знае, Джо. Спомена го. Затова пратих Резето да те предупреди. Може през цялото време да сме били по петите на погрешния човек. Може Белязания да е нашият убиец, не Кинч.
– Вашият убиец? – повтори Оскар и погледна първо Еди, после Джо.
Еди не отговори. Джо също замълча. Бяха погълнати от собствения си разговор.
– Откъде може да ни знае имената? – попита Джо.
– Може би от Джаки Шоу – предположи Еди. – Може Белязания да го е хванал пред „При Уолш“. Да е поработил върху него така, както поработи над мен.
– Но аз казах на Шоу фалшиво име, не помниш ли?
– Вярно, да, забравих – съгласи се Еди.
– Чакай... не се ли казваш Джоузи Джоунс? Стажантката? – попита Оскар.
Джо поклати глава. Съжали, че не е казала истинското си име на Оскар. Когато се запозна с него в моргата, не знаеше дали може да му вярва. Сега обаче знаеше, че може.
– Истинското ми име е Джоузефин Монтфорт. Аз съм дъщерята на Чарлс Монтфорт – каза тя.
Оскар отново подсвирна.
– Това обяснява някои неща, но все още ми се струва, че пропускам нещо – той отново погледна първо Еди, после Джо. – Кой е Белязания? И откъде ви познава?
– Това е големият въпрос, Оск – рече Еди.
– Де да знаехме – додаде Джо.
Фей не каза нищо, но се размърда, сякаш ù стана неудобно. Еди го забеляза.
– Фей, ти знаеш нещо, нали? – попита той. Погледът му я прониза, но тя не трепна.
– Нищо не бива да стига до ушите на Шивача. Ако разбере, че съм ви казала, съм мъртва – предупреди тя.
Гласът ù беше спокоен, но в очите ù проблясваше страх.
– Какво да ни кажеш? – попита Еди.
– Знам откъде Белязания ти знае името – каза му тя. Кимна към Джо. – И нейното. И цялата ù проклета история.
– Откъде? – попита Джо.
Фей се обърна към нея. Със смесица от съжаление и презрение, изписана по лицето ù, Фей рече:
– Ти му я разказа.
Глава петдесет и първа
Еди, разгневен, се изправи в леглото.
– Кучи син! – извика той и стресна Джо.
– Забрави ли какъв е Шивача, Новинарче? – грубо го попита Фей. – Изигра те като последния глупак. И ти му позволи.
– Белязания е бил там, нали? Защо, по дяволите, не ми каза, Фей?
– А какво трябваше да направя? Да ти го извикам? – кресна Фей.
Тя разтвори палтото си и разкопча най-горното копче на блузата си. По шията ù имаше синини.
– Тези ги получих, защото онази вечер не спечелих достатъчно. Какво мислиш, че щеше да ми направи, ако ти бях казала за Белязания, и то в негово присъствие?
Гневът на Еди се изпари. Мястото му зае тъгата. Джо я виждаше в очите му. Видът на синините по шията на Фей сякаш му причиняваше повече болка от собствените му рани.
– Ти си тръгна, Новинарче. Ти. Не аз – каза Фей и закопча блузата си.
– Съжалявам – меко каза Еди.
Джо се разстрои от белезите от насилие по тялото на Фей, шокира се от изблика му на гняв, а разговорът между двамата я обърка.
– Може ли някой от вас да ми обясни какво става, моля? – попита тя.
– И на мен кажете, като сте почнали – додаде Оскар, който си миеше ръцете в мивката на Еди.
Еди обясни.
– Мъжът с белега на лицето е бил у Шивача, когато и ние бяхме там, Джо. Чул е всяка дума, която каза.
– Къде е бил? – Джо се ужаси от мисълта, че е била в едно и също помещение с такъв опасен престъпник. И че Фей и останалите сирачета на Шивача също са делили стая с него. Мисълта, че този мъж е успял да научи името на Еди и нейното собствено и че сега знае всички подробности за смъртта на баща ù.
– В дъното на стаята има ниша, закрита със завеса – обясни Фей. – Там спи Шивача. Белязания се криеше там през цялото време. Седеше на леглото.
– Кой е той? Замесен ли е във всичко това? – попита Джо.
– Не знам – отвърна Фей. – Шивача не спомена името му, а и не чух кой знае колко от разговора им.
Устните ù се свиха в напрегната усмивка.
– Обаче видях какво мина от ръцете на Белязания в тези на Шивача – двайсет долара. Белязания каза на Шивача какво иска от него: да открие какви ги вършите вие двамата. Оттам нататък всичко бе работа на Шивача. Никога преди това не съм го виждала, а съм прекарала в дома на Шивача почти целия си живот. Но имам чувството, че се познават добре.