Оскар свърши с миенето и се върна до леглото на Еди. Фей и Джо се дръпнаха.
– А, не ми обръщайте внимание – рече Оскар, седна на леглото и отново се зае с раните на Еди. – Аз само ще се погрижа да те промия и да те опазя от септицемия или гангрена.
Той се обърна към Джо.
– Тъй като никой от вас не желае да ме осветли за какво говорите, поне вземете да затоплите малко вода.
Джо се засрами. Оскар им беше дал информация, която нямаше как да получат от някой друг, и сега се грижеше за раните на Еди. Редно беше да му обяснят как стоят нещата. Тя погледна Еди и с поглед го попита дали е безопасно.
– Бих му поверил живота си. И този на Фей – отвърна Еди, разбрал неизречения въпрос.
– Ами тя? – Джо посочи към Песоглавата, която все така седеше пред камината.
– Не се притеснявайте за нея – каза Фей. – Нищо няма да каже на Шивача. Не той я прегръща, когато се събуди през нощта с писъци заради кошмарите си. Всеки път едно и също, нали, момиче? Кучета в уличката.
Песоглавата кимна, без да продума.
И все пак Джо се колебаеше. Не беше свикнала да споделя тайните си. И в училище, и с приятелите у дома правилото беше, че колкото по-малко знаят за теб, толкова по-добре. Клюката беше смъртоносно оръжие и момичетата в обкръжението ù знаеха как да си служат с него.
Фей хвърли унищожителен поглед на Джо.
– Значи така, а? – подхвана тя. – Еди го пребиват. Ако Шивача открие какво съм направила, и мен ме чака бой. Сега вече и Оскар е намесен. А той даже не знае защо. И ти не желаеш да му кажеш.
Джо си даде сметка, че Фей я предизвиква – предизвиква я да им се довери. На всички тях. Даде си сметка и за още нещо – колко много ù се искаше да го направи. Тя напълни чайника с вода, както беше помолил Оскар, и го сложи върху огъня. После седна край масата на Еди и разказа историята си от игла до конец. Оскар слушаше внимателно. Фей също. Някои неща бяха новост за нея, тъй като се бяха случили след посещението на двамата при Шивача.
– Е, това е – каза Джо накрая. – Съжалявам, че те намесих, Оскар, но съм ти много задължена за помощта.
Оскар не отговори. Погледът му се отмести от Еди и се насочи към прозореца. Намръщи се. Джо погледна Еди.
– Да не ми е ядосан? – прошепна тя с тревога.
– Не. Той така мисли – рече Еди. – Дай му малко време. След минутка ще е на линия.
– Ще си държа очите отворени на четири за Белязания. Ще ви кажа, ако го видя – каза Фей. – Шивача вече ни е наредил да търсим Кинч. Белязания и него иска да намери. Само че Кинч, изглежда, не иска да бъде намерен. Спотайва се. Сигурно в някой порутен бълхарник, където никой не задава въпроси. Проблемът е, че в града е пълно с такива бълхарници.
Оскар изведнъж си пое дълбоко дъх, сякаш изплуваше от голяма дълбочина. Погледна Еди над рамките на очилата си. Сега погледът му беше остър и съсредоточен.
– Ченге е – каза той. – Или ченге, или работи в болница.
– Кой? – попита Еди. – Кинч ли?
– Белязания.
– Откъде знаеш? – попита Джо.
– Заради хватката, която ти е приложил. Когато ти хванал ръката и я извил назад. Ченгетата правят така, за да озаптят арестантите. Виждал съм и санитарите в „Белвю“ да го правят с буйстващи пациенти. Огледайте около участъците и болниците.
– Непременно. Благодаря ти, Оск – рече Еди.
Оскар се намръщи. Хвана Еди за брадичката и му обърна главата наляво и надясно.
– Това не спира да кърви – отбеляза и посочи раната на слепоочието му.
После сложи конец в иглата и натърка и нея, и конеца с алкохол.
– Сигурно скоро ще спре – опита се да го разубеди Еди, загледан нервно в иглата.
– Не, няма. Нищо няма да усетиш. Дадох ти лауданум.
– Недостатъчно – възрази Еди.
Джо извърна поглед, когато Оскар започна да шие.
– Ох, Оск. Ох, ох, ох, ох! – застена Еди, когато иглата прониза кожата му.
– Мирувай, лигльо – нареди Оскар.
Когато свърши с шиенето, Оскар съблече окървавената риза на Еди и му почисти раните с водата, която бе затоплила Джо, и със сапун. Докато си прибираше инструментите в чантата, стомахът му изкъркори силно.
– Очарователно – изкоментира Еди.
– Напълно естествен резултат на мускулните контракции, чрез които стомашната каша се придвижва по храносмилателния канал – обясни безгрижно Оскар.
– Стомашна каша ли? – повтори Еди. – Това пък що за гадост е?
– Това е течната смес от храна и храносмилателни сокове. Къркоренето се причинява от джобове по трасето, пълни с газ, които биват притискани от сместа по пътя ù към ануса. Звукът е по-силен, когато стомахът е празен. Какъвто е моят. Пропуснах обяда с идването си тук. Какво имаш за ядене?
– Нищо.
– Естествено – рече Оскар. – Е, тръгвам тогава. Имам две аутопсии този следобед. Не мога да ги правя на празен стомах.