– Как можеш да ги правиш на пълен стомах, се питам аз – каза Еди.
Фей въздъхна.
– И ние трябва да тръгваме. Имаме работа, след като не успяхме да вземем онова издуто портмоне, което си бяхме набелязали сутринта – заяви тя и изгледа Оскар многозначително.
– Не ти ли е съвестно понякога да ограбваш трупове? – попита я той.
– А на теб не ти ли е съвестно да ги режеш? – контрира го Фей.
– Не, защото са мъртви – отвърна Оскар.
– Именно – каза тя.
После повика Песоглавата, потупа Еди по бузата и каза:
– Умната, Новинарче.
Еди хвана ръката ù.
– Непременно. Благодаря ти, Фей. Ако не бяхте вие, още щях да лежа в онази уличка. Длъжник съм ти.
– Едва ли – възрази тя с внезапна свенливост.
Издърпа си ръката и тръгна към вратата. Изведнъж обаче спря на място, обърна се и посочи към Джо.
– Гледайте да не го убият, госпожице Монтфорт. Иначе ще трябва да внимавате и за мен, заедно с Шивача, Белязания, Кинч и всички други лунатици убийци, които са по петите ви.
– От всички тях ти си най-страшната – каза Джо.
Фей се усмихна.
– Ще приема това като комплимент – каза тя и излезе.
– Ще дойда пак довечера да те видя. Може да ти донеса нещо за ядене – каза Оскар и си взе чантата. – Обичаш ли гулаш?
– Каквото донесеш, това ще ям. Благодаря, Оск.
Джо затвори вратата след Оскар и се облегна на нея.
– В най-горното чекмедже на скрина има една стара риза, Джо – каза Еди. – Имаш ли нещо против да ми я дадеш?
Джо отвори скрина. Най-отгоре видя избеляла синя памучна риза с ниска яка. Под нея имаше две колосани бели ризи, такива, които се носят на работното място. При вида на оскъдното количество дрехи, спретнато подредено, сърцето ù се сви. Когато беше малка, баща ù я оставяше тя да му избира ризите, докато той се бръснеше. Имаше десетки рафтове с ризи, от които можеше да избира. А Еди имаше три ризи. Само три.
– Откри ли я?
Джо бързо се обърна.
– Тази ли? – попита тя и я вдигна.
Еди кимна. Тя му помогна да се наведе напред, облече му ризата и го подпря отново на възглавницата. Той затвори очи.
– Фей те харесва. Виждам го – каза той.
– Така ли? Страх ме е да си помисля как би се държала с мен, ако ме мразеше – рече Джо. Седна на крайчеца на леглото внимателно, за да не бутне Еди.
– Това е само фасада. Иначе не е толкова лоша – той отново отвори очи.
Джо си припомни синините по шията ù.
– Шивача... той я бие, така ли?
– Бие ги всичките, ако не му носят достатъчно плячка – отговори Еди. – Мен ме скъсваше от бой.
Джо направи гримаса.
– Съжалявам – каза тя. – И за теб, и за Фей. За всички онези деца.
– Аз съм добре. За Фей обаче си права да се притесняваш. Тя е най-голямата и най-често опира пешкира, когато Шивача е ядосан.
Джо сведе поглед към ръцете си. Беше ù хрумнало нещо, когато Фей я предупреди да внимава да не убият Еди. Нещо, от което почувства ревност.
– Изглежда, доста добре се познавате с Фей – каза тя. – Докато живееше в Завоя вие... хм... близки ли бяхте?
– Да не ме питаш дали сме били двойка? Не, не бяхме – отговори Еди. – Фей ми е като сестра. И двамата оцеляхме при Шивача. Поне засега. Такива неща пораждат доста дълбока привързаност.
Джо кимна. Беше едновременно облекчена от това, но и разстроена. Опита се да преглътне сълзите си, но не успя. Търкулнаха се по бузите ù и закапаха по ръцете ù.
– Ей, какво има? – попита Еди. – Истината ти казвам за Фей. Кълна се.
– Не е това – Джо вдигна глава. – За всичко съм виновна аз, Еди. За това, което ти се случи. Ако не те бях намесила в моите неща, сега нямаше да си тук, целият в кръв и рани и...
– Спри, спри – прекъсна я Еди. – Ако не ме беше намесила в своите неща, ти щеше да си на моето място. А от това щеше да ме заболи много повече от некадърния шев на Оскар.
Джо избърса сълзите от бузите си с ръка.
– Боли ме, като се надигам, иначе щях да го направя. За да мога да те целуна – каза той.
– Е, тогава, предполагам, ще трябва аз да те целуна – рече Джо.
Сърцето ù заби лудо от собствената ù откровеност. Тя се наведе към него с намерението да го целуне по устните.
Той обаче отвърна лице.
– Не там – каза. – Много боли.
Тя се наведе към бузата му, но там имаше голяма синина.
– И там не.
На другата му буза пък имаше струйка кръв от раната, която Оскар току-що бе зашил.
– Но това е невъзможно! – възкликна тя.
– Така е – съгласи се Еди.
В гласа му прозвуча тъга, която подсказа на Джо, че той не говори само за целувката. Тя вдигна ръката му, обърна я и целуна дланта. После я допря до бузата си и затвори очи. Искаше да му разкрие чувствата си, да му покаже, че може би има начин да бъдат заедно. Трябваше само да го намерят.