– Донесох ти още. Също и супа, и хляб, и разни други вкуснотии, с които да залъжеш глада, докато дойде Оскар с вечерята.
Еди се усмихна.
– Много мило от твоя страна. Благодаря – каза той, после отново стана сериозен. – Като говорим за Оскар... веднага щом се вдигна на крака, ще обиколя болниците, както той предложи, за да намеря нашия човек.
– Моля те, внимавай. Обещай ми, че ще внимаваш – каза Джо.
– Обещавам.
– И аз ще пробвам нещо различно – рече Джо. – Сетих се за това, докато пазарувах.
– Какво? – попита Еди.
– „Ернст и Маркъм“, корабни застрахователи. Това е фирмата, която застрахова всички кораби на „Ван Хутън“, а и повечето кораби, които хвърлят котва в Ню Йорк. Когато говорих с чичо си, той каза, че не знае нищо за „Бонавентура“. Каза още, че не е бил собственост на „Ван Хутън“. Само че аз се чудя дали пък корабът не е бил на Хеерт ван Хутън, човека, който продал фирмата на баща ми и чичо ми. Той е покойник, но господин Маркъм ще знае. Само трябва да си измисля оправдание, за да се срещна с него.
– Не се и съмнявам, че ще успееш – каза Еди. – Аз пък обмислям да навестя семейство Оуенс. Може би Елинор не е скрила списъците в стаята си. Може да са в мазето или на тавана.
– И как точно възнамеряваш да влезеш в къщата? – поинтересува се Джо.
– Още не съм измислил – призна Еди.
Камбаната на близката черква заби.
– Два часà? – възкликна Джо. – Толкова ли е късно?
Тя понечи да стане, но Еди я хвана за ръката.
– Остани при мен, Джо – каза той.
– Не мога, Еди. Трябва да се прибера, преди да са разбрали, че ме няма.
– Не. Имах предвид да останеш тук днес. И утре. И всеки един ден след това.
Гласът му беше сериозен, очите също.
– Ако го направя, майка ми ще прати полицията и армията да ме приберат вкъщи – каза Джо, като се опита гласът ù да прозвучи шеговито и весело и да попречи на Еди да навлезе в опасна територия.
– Джо, не се шегувам. Сериозно говоря. Аз те...
– Еди, недей. Моля те – прекъсна го тя, изплашена, че той ще каже нещо, което тя отчаяно искаше да чуе, но и от което безумно се страхуваше. Щеше да се наложи да избира, ако го кажеше, а тя не можеше да избере.
Целуна го по устните, нищо че бяха наранени, за да го накара да замълчи. Думите щяха да превърнат онова, което ставаше между тях, в реалност. Щом всичко станеше реалност, щеше да свърши.
– Трябва да тръгвам – повтори тя. – Ще ти пиша. И ще се опитам пак да дойда, ако мога.
Тя си събра нещата, целуна го за последен път и тръгна към вратата.
– Еди – каза с ръка на дръжката. – Обеща ми, че ще внимаваш. Не го забравяй.
– Няма.
– Мъжът с белега... ами ако пак те подгони?
– Не ме е страх от него.
– След това, което се случи днес, може би трябва да те е страх – предупреди го Джо.
Еди поклати тъжно глава.
– Какво толкова може да ми направи той? Не много. Може само да ми строши ребрата, Джо – каза той. – Но не може да ми разбие сърцето.
Глава петдесет и четвърта
Писмо до господин Реджиналд Маркъм
„Ернст и Маркъм“, корабни застрахователи
Фултън Стрийт 116, Бруклин
от госпожица Джоузефин Монтфорт
10 ноември 1890 г.
Уважаеми господин Маркъм,
Моля, позволете ми да Ви се представя. Името ми е Джоузефин Монтфорт и съм дъщеря на покойния Чарлс Монтфорт. Пиша Ви с молба за услуга. Реших да напиша историята на „Ван Хутън Шипинг“ и се чудех дали би било удобно да Ви посетя, за да Ви задам няколко въпроса относно знаменитите кораби на компанията.
След неотдавнашната кончина на баща ми и господин Ричард Скъли бих искала да съхраня историята на фирмата и постиженията на основателите ù за идните поколения. Надявам се, ще се съгласите с мен, че подобно начинание би представлявало подходящ начин да отдадем почит на тези двама мъже.
С уважение,
Джоузефин Монтфорт
Покана до госпожица Джоузефин Монтфорт
от господин Ейбрахам Олдрич
Г-н и г-жа Питър Олдрич
Имат удоволствието да ви поканят
на празнична вечеря
в чест на госпожа Корнилиъс Олдрич ІІІ
в събота, 15 ноември, от 19 ч.
Източна 65-а улица, 1
10 ноември 1890 г.
Скъпа моя Джо,
Майка ти вече получи покана за празненството на Маминка, но изпращам една специално за теб. Моля те, ела. Предполага се тържеството да е в тесен кръг, така че стражите на етикета нямат да те преследват. Питай майка си. Ако откаже, говори с чичо си Филип. Ако и той откаже, питай господин Тийкстън. Но ела.