Твой Б.
Писмо до госпожица Джоузефин Монтфорт
от госпожица Едуина Галахър
11 ноември 1890 г.
Скъпа Джо,
Взех един лист от бележника ти и с измама си осигурих достъп до къщата на Оуенсови. Казах на иконома Смешко, че съм инспектор от газовата компания. Претърсих цялото мазе. Докарах си сажди в очите и паяци в ризата, но писмата не открих. Може и да са на сигурно място под небесата, но в мазето определено не са.
Е. Г.
Писмо до госпожица Джоузефин Монтфорт
площад „Грамърси“ 26, Ню Йорк
от господин Реджиналд Маркъм
11 ноември 1890 г.
Скъпа госпожице Монтфорт,
Моля Ви да приемете съболезнованията ми. Баща Ви беше не само мой клиент, но и приятел, и аз съм съкрушен от загубата му.
Смятам, че една история на „Ван Хутън“ би била извънредно ценен проект и ще се радвам да Ви помогна с каквото мога. Четвъртък, в 11 ч. сутринта, удобно ли ще Ви бъде?
Искрено Ваш
Реджиналд Маркъм
Глава петдесет и пета
„Бруклин не е много красиво място – помисли си Джо Монтфорт, – но определено е вълнуващо.“
От мястото си на палубата на ферибота, който тръгваше от Фултън Стрийт, тя виждаше десетки корабни мачти, които бодяха опушеното небе, наред с железопътни линии, товарни вагони, каруци със стока, бурета бира, огромни късове говеждо, сандъци с чай, риба, цветя и мебели.
Тя подуши солта на океана в бриза. От един склад се носеше аромат на черен пипер. Катран. Туршия и гевречета. Въглищен пушек. И острата миризма на прясно изпечено кафе.
Когато фериботът се доближи до кея, пътниците забързаха към изхода, нетърпеливи да слязат на сушата и да тръгнат по задачите си. Джо се позабави – не искаше първото ù пътуване през Ист Ривър да свършва толкова бързо; беше щастлива, че е в центъра на толкова вълнуващи неща, вместо затворена вкъщи.
Не се предполагаше да е тук. Майка ù никога не би допуснала да се вози на ферибот през Ист Ривър. Предполагаше се, че е в библиотека „Астор“ в Манхатън. Там бе казала, че отива. И наистина беше отишла – Долан я закара, но излезе оттам веднага, щом той се отдалечи, и взе файтон за ферибота.
Самият факт, че бе успяла да излезе от дома си, беше резултат от плана, който наскоро беше измислила – да напише историята на „Ван Хутън Шипинг“. Идеята беше блестяща, нищо че сама си го казваше, и беше сметната за приемлива от майка ù, макар да се беше наложило да я убеждава, докато се съгласи.
– История на „Ван Хутън“ ли? – беше се намръщила тя, когато Джо спомена идеята си.
Джо бе обяснила как би искала да напише всичко за ранните дни на фирмата, преди тази информация да потъне окончателно в миналото. Спомените на баща ù и господин Скъли вече били загубени. Тя искала да се погрижи приносът им към фирмата да не поеме по същия път на забравата.
– И когато приключа с историята – бе продължила тя, – възнамерявам да я подаря на останалите съдружници и семействата им, но първо ще я поднеса на чичо Филип. Той направи толкова много за нас, откакто изгубихме татко. Не мисля, че някога ще можем да му се отблагодарим напълно, но това би било добро начало.
При тези думи майка ù бе омекнала, както и предполагаше Джо. Както самата Джо, тя се възхищаваше на Филип и беше благодарна на него и на Маделин за многото добрини, които бяха направили за тях след смъртта на съпруга ù.
– Е, истина е, че добре си служиш с думите – бе признала майка ù – и съм сигурна, че на чичо ти и другите съдружници ще им стане приятно от такъв подарък.
Джо страшно се зарадва, но се постара да не го покаже, в случай че вълнението ù подплаши майка ù и я накара да промени решението си.
– Ще разговарям с чичо Филип и другите съдружници по-нататък – бе казала тя равнодушно, – но бих искала да започна с встъпление за превръщането на Ню Йорк в основен пристанищен град. Може ли да отида в библиотека „Астор“, за да проуча темата?
– Но това е чак в центъра на града. А днес Кейти има почивен ден. Ще си сама – бе възразила майка ù.
– Отивам в библиотеката, мамо, не в бар – бе настояла Джо. – Трябва да се занимавам с нещо. Иначе ще полудея.
По лицето на Ана бе пробягала сянка при споменаването на думата „полудея“. Джо я беше казала нарочно – с надеждата, че майка ù е взела присърце предупреждението на Филип относно злокобното влияние, оказвано от мрачните мисли върху впечатлителните мозъци. Оказа се, че наистина го е взела присърце, защото се бе предала веднага.