– Как така не са ги хванали? Жертвите не се ли оплакват в полицията? – опита Джо, която подтичваше, за да не изостане.
– Понякога, но имат само своята дума срещу тази на Ръдж – обясни Фей. – Няма много свидетели насред Ист Ривър. А и Уилма веднага се отървава от плячката, така че, ако дойдат ченгетата, не намират нищо.
– Много се радвам, че по случайност беше на Фултън Стрийт – каза Джо. – Защо всъщност си толкова далече от дома си?
– В момента за мен е малко горещо в Манхатън – каза Фей. – Преди няколко дни ме хванаха. Изкарах две нощи в кафеза. Ченгето, което ме спипа, ме предупреди, че следващия път отивам в затвора, не в килия в участъка.
Докато Фей говореше, Джо забеляза избледняла синина под пудрата на лицето ù.
– Кой те удари по бузата? – попита тя.
Фей сви рамене.
– Рисковете на професията – каза тя.
– Какво значи това? – попита Джо. После разбра. – Полицаите ли те удариха?
– Не, жертвата – отвърна Фей. – Полицаите внимават да не удрят по лицето. Обикновено целят ребрата или корема. Там не се виждат синините. Обаче проклетото ченге ми държеше ръцете.
– Защо?
– Защото жертвата я беше страх да се бие честно.
Джо се закова на място.
– Двама мъже срещу едно момиче?
– Не съм сигурна, че бих ги нарекла мъже – отбеляза Фей и пак я бутна да върви.
– Трябва да кажем на някого за това – възмути се Джо. – Не трябва да ги оставяме да им се размине.
– Добра идея – саркастично рече Фей. – Ей, дай да извикаме полицията.
Джо осъзна колко трудно живее Фей. Шивача я биеше, ако не крадеше за него, а полицията я биеше, ако го прави.
– Де да можех да направя нещо. Съжалявам за случилото се – каза тя с неудобство.
Нейният живот беше толкова лесен в сравнение с този на Фей. Фей се усмихна мрачно.
– Не колкото жертвата. Знам къде живее. Чух как ченгето на приемното гише го пита за адреса и името – каза тя.
Все още държеше ножчето, с което беше заплашила Уилма Ръдж. Пред погледа на Джо тя го сложи на езика си и го притисна към небцето.
– Недей! Ще се порежеш!
– Не и ако внимавам. Искаш ли да пробваш?
Джо енергично поклати глава.
– Безнадеждна си, знаеш ли? Доколкото виждам, нямаш никакви умения – заяви Фей. – Ако ще ходиш в Мълбъри Бенд и на пристанището, ще трябва поне да можеш да се защитаваш. Иначе Уилма Ръдж и подобните ù ще те изкормят.
На Джо идеята ù хареса. Мисълта да може да се защити от нападение ù се стори привлекателна.
– Можеш ли да ми покажеш как? – попита тя. – Но без бръснарски ножчета – добави бързо.
Фей кимна.
– Мога да ти покажа някои основни неща. Но не тук. Горе, на моста. Там е по-тихо.
– Моста ли? – повтори Джо.
– Да. Ей това голямо нещо над нас – обясни Фей и посочи Бруклинския мост.
– Разбира се, мостът. По него ли ще минем? – ентусиазира се тя.
– А какво друго да направим? Да прелетим? – Фей ù хвърли кос поглед. – Май не излизаш често, а?
– Никога не съм минавала по Бруклинския мост, а винаги съм искала. Татко каза, че не било безопасно за млади дами да минават по него. Колко вълнуващо! – възкликна Джо, вече забравила срещата с Уилма Ръдж, нетърпелива да види града отвисоко.
Сега Фей се изуми.
– Откога ходенето пеша по мръсен стар мост е нещо вълнуващо? Кажи ми, Джо Монтфорт, всички богаташи ли са луди? – попита тя.
– Ходенето където и да е без придружител е вълнуващо – каза Джо и вдигна възхитен поглед към извисяващата се грамада на моста.
За момент забрави, че момичето с нея е прочута джебчийка, опасна и лъжлива. Забрави и че самата тя е млада дама от добро семейство. За момент съществуваха просто две момичета, потеглили заедно на приключение.
– Нали каза, че не трябва да спираме? Хайде, Фей. Да вървим! – подкани я.
Фей се засмя, когато Джо я дръпна за ръката. Смехът ù звучеше някак пресипнало, ръждиво. Сякаш бе забравила какво е да се смееш.
Или така и не се бе научила.
Глава петдесет и осма
– Така, ето един трик, който се казва „хубавицата“. Престори се на едър, дебел мъж, който тъкмо е изял вечеря от пет ястия в ресторант „Ректър“ и сега върви към операта, за да блее по сопраното – инструктира я Фей.
Джо се изкикоти, стана от пейката, на която седеше на панорамната площадка в кулата откъм Манхатън, и се заклати като мечка. Никой не ù обърна внимание. Освен тях двете с Фей, на панорамната площадка имаше само няколко души и повечето от тях съзерцаваха Статуята на свободата.
– Много добре – похвали я Фей. Започна да обикаля около Джо. В очите ù се появи хищнически блясък, а движенията ù станаха плавни, котешки.