Джо не можеше да си представи по-лош живот от този на децата при Шивача.
– Еди ми разказа някои неща за миналото си – рече тя. – Изглежда, не му е било леко.
Фей кимна, а погледът ù стана сериозен.
– Никак не му беше леко. Майка му просеше отпадъци от ресторантските кухни – кости, кочани от царевица, обелки от картофи, и ги вареше на супа. Понякога купичка-две от тази супа беше единственото, което имаха за ядене за цял ден.
Джо я заболя сърцето от мисълта, че майката на Еди е била принудена да проси, за да нахрани децата си, и от мисълта как са гладували Еди и другите деца.
– Какъв беше като малък? – попита тя.
Фей се засмя.
– Адски добър крадец. Корав. Безжалостен. Като всички нас. Трябва да си такъв, за да оцелееш на Завоя. И при Шивача.
Фей дръпна от цигарата си и добави:
– Той страшно много те харесва. Виждам го. Ти също го харесваш, нали?
Джо се изчерви. Фей я сръчка с лакът. Проницателните ù очи се впиха в тези на Джо и Джо не намери сили да отклони поглед. Или да избегне отговора на въпроса.
– Да – призна тя. – Харесвам го.
– Лоша работа – отбеляза Фей. – Не виждам как ще се получи между вас. Като ви познавам и двамата.
– И аз не виждам – тъжно каза Джо.
– Клюкарските страници по вестниците пишат, че Брам Олдрич ти е гадже.
– Ти четеш клюкарските страници? – Джо не можеше да си представи Фей, седнала в леговището на Шивача, да чете новини за знаменитости, балове, опери и театър.
– Разбира се. Крада от богатите, нали така? Трябва да знам кой кой е – обясни Фей равнодушно. – Е, вярно ли е? Ти момичето на Брам ли си?
Джо поклати глава.
– Не мисля. Вече не – каза тя. – Имам сериозна конкурентка и мисля, че тя печели.
– С Еди можете да избягате и да се ожените тайно – предложи Фей.
Облегна се, изпъна крака и ги скръсти в глезените. Взря се напред, към водите на нюйоркското пристанище и дръпна от цигарата.
Джо също се облегна и изпъна крака. Чувстваше се открита, незащитена, съвсем различно от обичайното си състояние. От джина е, каза си. Протегна ръка към цигарата на Фей, дръпна и бавно издиша дима.
– Истината, Фей, е, че понякога ми се иска да можех да се омъжа за него, искам го повече от всичко на света, а понякога ми се ще никога да не го бях срещала – каза тя тъжно и вдигна поглед към небето. – Иска ми се никога да не бях отивала в „Стандарт“ и да не го бях чувала за какво говори. Така разбрах какво се е случило с баща ми, нали знаеш. Оттогава насам направих много неща, които никога преди не бях правила. Повечето от тях са лоши неща. Все излизам извън границите на собствения ми свят и все повече се отдалечавам от всичко и всички, които познавам. Страхувам се, Фей. Страхувам се, че ако стигна твърде далеч, някой ден няма да мога да намеря пътя обратно.
Фей мълчеше. Джо се обърна ù я погледна.
– Сега трябва да ми кажеш как всичко ще се оправи. Всичко ще бъде наред – каза тя.
Фей се подсмихна.
– Това се случва само в хумористичните вестници – рече тя. Поиска си цигарата, дръпна няколко пъти и продължи – Кого би избрала, ако и двамата поискат ръката ти едновременно?
– Там е работата, не мога да избера – унило каза тя.
– Представи си, че можеш.
Джо не искаше да отговаря. Фей бе навлязла в дълбоки води. Твърде дълбоки.
– О, не знам – каза Джо накрая, като се постара да прозвучи безгрижно. – Ти ми кажи. Кого да избера? Кое е най-важното – сигурността или любовта?
Фей не отговори веднага. Вместо това насочи поглед за малко към Ист Ривър и после с глас, изпълнен с копнеж, каза:
– Ето това е най-важното, Джо. Градът като на длан пред теб, проблясващ като куп диаманти. Целият е твой, стига да го искаш. Глътка алкохол, цигара и никой, с когото да се съобразяваш, освен със самата себе си. Свобода. Това е отговорът ми. Свободата сама да си бъдеш господарка.
Сълзите изведнъж изпълниха очите на Джо. Никоя от двете не можеше да избира собственото си бъдеще, това бе вярно, но Джо знаеше, че животът, който би водила като съпруга на Брам или на когото и да е от златните момчета на Ню Йорк, щеше да е рай в сравнение с онова, което очакваше Фей.
Тя посегна и хвана ръката на Фей.
– Няма да отидеш при мадам Естер. Няма да го допусна. Няма.
– Няма да е толкова зле – смело каза Фей. – Поне няма да вися по улиците. А нейните биячи не допускат щуротии. Ако някой вдигне врява, го гонят.