Оцветете лицето прекрасно,
начервете устата коралова,
подчертайте изяществото ясно
на девойката царствена.
Тя свали дантелената си нощница от закачалката на вратата и я облече. Собствените ù гарванови коси бяха събрани на главата, за да не се намокрят във ваната. Сега ги пусна и се среса, после отвори вратата на банята и пристъпи в стаята си, пеейки последния куплет на песента.
Изкуство и природа, ръка за ръка,
превръщат девойката в истинска жена!
– Недей да пищиш – каза мъжки глас.
Джо изпищя.
– Е, сега вече край.
Беше Еди. Седеше на леглото ù.
Джо не беше си облякла пеньоара. Косата ù беше разпусната. Краката ù – боси. Тя изпадна в ужас.
– Край ли? – ядоса се тя, разтреперана. – Какво правиш в спалнята ми?
Преди той да успее да ù отговори, и двамата чуха стъпки, които се приближаваха по коридора.
– Къде ми е пеньоарът? – Джо започна да изпада в паника.
Тогава го видя – Еди седеше върху него.
– Дай ми го! – изсъска тя и го издърпа.
Навлече го бързо, усещайки очите на Еди върху тялото си. Тъкмо завързваше колана, когато някой похлопа на вратата.
– Госпожице Джоузефин! Добре ли сте?
– Госпожице Джо, какво стана?
– Тийкстън и Кейти – прошепна Джо. – Не може да те открият тук.
Тя се огледа и каза:
– Скрий се под леглото. Бързо!
Вратата се отвори точно в мига, в който Еди прибра краката си под къдравия ръб на кувертюрата. Майката на Джо пристъпи в стаята, последвана от иконома и прислужницата.
– Джоузефин, какво става тук? – пожела да знае тя. – Защо изкрещя?
Джо притисна ръка към гърдите си.
– Толкова съжалявам, мамо – извини се тя. – Видях мишка. Голяма мишка. Претича през крака ми, докато излизах от банята. Не трябваше да пищя, но се стреснах.
По лицето на майка ù се изписа облекчение.
– Клетото ми дете! Какъв ужас.
Тя пипна челото на Джо.
– Топла си и си зачервена. Сигурно много си се изплашила.
После се обърна към Тийкстън и каза:
– Идете да проверите дали животното се е махнало.
– Да, госпожо Монтфорт – отвърна Тийкстън и забърза към банята.
Върна се почти веднага и каза:
– Няма я. Нямам представа как е влязла. Може би по тръбите от мазето.
– Утре рано сутринта извикай унищожителите на вредители, Тийкстън – поръча майката на Джо и тръгна да излиза.
– Лека нощ, Джоузефин. Почини си добре.
– Непременно, мамо – отвърна Джо. – Лека нощ.
Тийкстън и Кейти излязоха след майка ù. Джо бързо затвори вратата и се подпря на нея. Опита се да овладее бясното туптене на сърцето си. Изчака, докато стъпките заглъхнат, и каза:
– Излез!
Еди надникна изпод кувертюрата.
– Добра лъжа – похвали я той. – Бърза мисъл имаш.
– Остави това! Как влезе тук? – попита Джо.
Тя се зарадва да види, че подутината на окото му бе спаднала, а синините по лицето му бяха избледнели, но беше прекалено ядосана, за да сподели радостта си.
– Бях пред къщата – обясни той, докато изпълзяваше изпод леглото. – Опитвах се да измисля как да ти предам бележка, и тогава прислужницата ти излезе да изхвърли кофа с пепел. Помолих я да ти предаде бележката, но тя отказа. Така че се скрих от другата страна на площадката пред вратата и зачаках. Когато тя излезе с втора кофа пепел, се вмъкнах вътре. Минах по коридора и се качих по задното стълбище, като се надявах да открия стаята ти, преди някой да е открил мен. После те чух да пееш и така разбрах коя е твоята стая. Имаш много хубав глас.
– Да не си полудял? Някой можеше да те види!
– Нямах избор. Налага се да говоря с теб. Резето откри Кинч – каза Еди и пак седна на леглото.
Джо премигна.
– Сериозно ли говориш? – попита тя. – Къде е?
– В един пансион. Но Резето иска двайсет долара, за да ми каже кой точно.
– Двайсет долара? – възкликна Джо. – Това са абсурдно много пари!
– Ако Фей разбере, ще го срита по задника – рече Еди. – А ако Шивача разбере, на Резето ще му се стъжни. Не е нужно да ти казвам, че аз нямам толкова пари. Надявам се ти да имаш.
Джо закрачи към дрешника си, все още бясна. Извади пачка банкноти от ботата, в която ги бе скрила, и даде на Еди колкото му трябваха. Нямаше избор, освен да плати на Резето колкото беше поискал. Не можеха да допуснат Кинч да се измъкне.
– Мерси. Ще тръгвам. Резето ме чака пред един бар на „Ървинг Плейс“ – каза той и тръгна към вратата.
– Чакай! – спря го Джо. – Знаеш ли как да излезеш?