– Ами да. Поне така мисля – призна той.
Джо не можеше дори да си представи как би обяснила присъствието му в дома си на майка си или на Тийкстън, ако някой от тях го откриеше.
– Ще ти покажа – реши тя.
Отвори вратата, огледа коридора, за да е сигурна, че няма никой, пристъпи напред и подкани с жест Еди да я последва.
– Ще трябва да се върнеш по същия път – прошепна тя. – Предната врата е по-близо, но ще трябва да минем по парадното стълбище, за да стигнем до нея, а то е близо до стаята на майка ми. Може да ни чуе.
Еди кимна. Тръгнаха бавно по задното стълбище. Джо се надяваше, че ще успее да го изведе през вратата за прислугата, но не стигнаха дори до кухнята. Малко преди да стигнат до края на тясното, спираловидно стълбище, Джо видя, че кухнята, която би трябвало да е тъмна и лишена от обитатели, светеше.
– Тийкстън, да му се не види! – прошепна тя.
От мястото си до килера с продукти двамата с Еди видяха иконома. Стоеше пред мивката и киснеше парчета сух хляб в отрова за плъхове, които после слагаше в капани.
– Повечко арсеник, струва ми се – каза той на глас и тръгна към килера.
Джо сграбчи Еди за ръката и го дръпна нагоре по стълбите. И двамата затаиха дъх, докато Тийкстън не се върна пред мивката. После хукнаха нагоре.
– Той кога си ляга? – попита Еди, когато се озоваха на сигурно място в стаята ù.
– Не знам. Понякога, ако не може да заспи, се отправя на мисия посред нощ. Днес мисията е да залага капани за мишки заради теб. Друг път лъска дръжките на вратите или пълни всички писалки в къщата. Обикновено се занимава с това до зори.
– До зори? – Еди прокара ръка през косата си. – Това е страхотно. Просто страхотно. Не мога да мръдна. Дявол го взел, Джо, защо ти трябваше да казваш, че те е стреснала мишка?
Джо го изгледа невярващо.
– Прав си, Еди. Трябваше да кажа, че ме е стреснал мъж – тя закрачи нервно из стаята. – Какво ще правя сега?
Еди дръпна едно кашмирено одеяло от леглото.
– Искам само да знаеш... – започна той.
Джо го прекъсна.
– Че много съжаляваш. И никога повече няма да правиш така?
– Че изглеждаш много красива в момента. Ако бях мръсник, щях да те целуна.
Макар гласът му да звучеше шеговито, очите му ù казаха, че говори сериозно. Джо сведе очи, изплашена от желанието в тези очи. Изплашена от собственото си желание.
Преди да събере куража да му каже, че и тя се чувства по същия начин, Еди отклони поглед от нея. Събу си обувките и се опъна на канапето. Зави се с одеялото, намести се на една възглавница и затвори очи.
– Еди? Еди! Какво правиш? – Джо изпадна в паника.
– Спя. Поне се опитвам.
– Спиш? Тук? В стаята ми? С мен?
– Днес сте много наблюдателна, госпожице Монтфорт. Наистина спя в стаята ви, да. Но не с вас. Да не избързваме. Не съм такъв човек.
Джо се изчерви силно.
– Нямах предвид това! Имах... исках да кажа, че спиш при мен... не че спиш с мен.
Еди се засмя.
– Лягай да спиш, Джо. За да мога и аз да заспя. Може би Тийкстън ще се откаже след няколко часа. Сега ще подремна и по-късно ще опитам пак да се измъкна. Да се надяваме, че Резето ще ме чака до бара.
– Ами ако не успееш да се измъкнеш? – притесни се Джо.
– Тогава името ми ще се валя в калта. Целомъдрието ми ще бъде поставено под въпрос. С репутацията ми ще бъде свършено. Загаси лампата, моля те. Цял ден търча из града. Гоних Кинч. Душих около участъци и болници, за да открия Белязания. Скапан съм.
Джо колебливо угаси лампата. После застана в средата на тъмната стая и закърши ръце. Не беше очаквала да прекара нощта с мъж в стаята. Сигурна беше, че майка ù няма да дойде да я проверява отново, но как да се отпусне достатъчно, че да заспи, щом Еди е тук?
Накрая, като видя, че няма какво да направи, тя си легна в леглото, дръпна завивката до брадичката си и се втренчи в тавана. Не виждаше Еди, но го чуваше. Дишането му се забави и стана по-дълбоко. Когато се увери, че е заспал, седна. Днес Кейти не беше дръпнала завесите и лунната светлина се разливаше из стаята и върху Еди. Джо се подпря на лакти и се загледа в него, зарадвана, че той спи, а тя не. Харесваше ù да може на спокойствие да изучава лицето му. Линията на челюстта. Извивката на носа.
– Ще ми се да беше мръсник, Еди Галахър – прошепна тя. – Така ми се иска да ме целунеш.
– Така ли?
Джо се сепна.
– Мислех, че спиш!
– Спях. Ти ме събуди. Не спираш да говориш.
– Извинявай! Аз... без да искам – заекна тя. – Просто... исках...
– Ако толкова искаш целувка, ела и си я вземи.
Джо стана от леглото. Сърцето ù сега биеше дори по-силно от преди, когато Еди я стресна с присъствието си. Седна на канапето до него. Очите на Еди бяха отворени. Той взе ръката ù и двамата преплетоха пръсти. Тя се наведе и го целуна по устните. Имаше вкус на цигари и кафе. Ухаеше на мразовитата есенна нощ, на дим и на мастило. Близостта до него... не беше, сякаш стои на ръба на пропаст, а сякаш тича с всички сили към тази пропаст.