Тя прекъсна целувката и прокара пръст по очертанията на устните му. После неуверено докосна бузата му. После шията. Мястото където се отваряше ризата му и разкриваше гладката му кожа.
Той се засмя.
– Попаднал съм в гнездо на порока. В по-голяма безопасност ще съм с Шивача, Уил Хубавеца и всеки крадец и главорез в Завоя, отколкото с госпожица Джоузефин Монтфорт от площад „Грамърси“ – каза той, после я привлече към себе си, целуна я по челото и пак затвори очи.
Джо положи глава на гърдите му. Толкова беше топъл, толкова силен, толкова прекрасно мъжествен. Сгушена в прегръдките му, тя почти повярва, че невъзможното е възможно. Остана будна още известно време, с очи, вперени в мрака около тях, после заспа, заслушана в биенето на сърцето му.
Глава шейсета
Ана Монтфорт се усмихна. А Джо осъзна колко отдавна не бе виждала усмивка на майчиното си лице.
– Изглеждаш великолепно, Джоузефин – каза Ана, а в очите ù блеснаха сълзи. – Как ми се иска баща ти да можеше да те види.
– О, мамо – промълви Джо, изненадана от внезапното омекване на майка си. Тя посегна към ръката ù и я стисна. – Недей. Ако ти се разплачеш, и аз ще се разплача.
– Е, тогава ще се постарая да не се разплача. Ако се осмелим да отидем на празненството на Маминка със зачервени очи, без съмнение ще чуем колко лошо е потеклото ни – каза Ана и стисна ръката на Джо, преди да я пусне.
Джо се засмя. Тези няколко минути с майка ù ù доставиха истинско удоволствие. Бяха в екипажа и пътуваха към тържествената вечеря в чест на Маминка Олдрич.
Джо, която беше предполагала, че майка ù няма да позволи да отиде, се изненада, когато тя даде съгласието си, а още повече се изненада, когато майка ù реши да я придружи.
– Сбирката е в тесен кръг – обясни Ана. – Само семейството и близки приятели. Ще има музика, доколкото разбрах, но не и танци. Не бих искала да ходиш сама, Джоузефин.
Джо се изненада за пореден път, когато същия следобед в къщата пристигна колет за нея. Кутията беше от шивачката на леля ù Маделин, тя позна фирмения знак. Първо си помисли, че доставчикът е сбъркал адреса, но майка ù я увери, че е за нея.
– За теб е. Специален подарък от Филип и Мади. Отвори я – каза тя.
Джо вдигна капака на кутията, махна опаковъчната хартия и извади от кутията официална рокля от тъмносива коприна. Корсажът беше тесен и завършваше с остър връх, деколтето бе квадратно, а дългите ръкави бухваха под рамото, но само леко, тъй като нито Маделин, нито Ана вярваха в стриктното следване на модата. Роклята беше семпла, без бродерии и дантели, тъй като те биха били твърде смели за млада дама в траур, но не беше черна и само поради тази причина Джо се влюби в нея.
– Чичо ти и леля ти са много по-напредничави от мен и сметнаха, че е крайно време да разнообразиш черното – обясни Ана. – Аз допуснах да ме убедят.
Тя вдигна пръст предупредително.
– Но само за тази вечер.
Джо прегърна майка си, прати по Кейти благодарствена бележка на леля си и чичо си и се качи горе да се изкъпе.
Новата рокля внесе много навременно разнообразие в мислите ù. Досега се беше ужасявала от мисълта за празненството на Маминка, защото отиването ù там значеше, че ще трябва да слуша излиянията на същата тази Маминка, но имаше и други тревоги – най-вече Брам и евентуалните му очаквания към нея. Трябваше да му каже, че не иска да се жени за него. Как би могла, щом бе влюбена в Еди Галахър?
Джо си припомни нощта, която бяха прекарали заедно. Как млекарят задрънча с бутилките из целия площад „Грамърси“ и ги събуди малко преди разсъмване. Еди беше изругал, след като си бе погледнал часовника, убеден, че Резето си е тръгнал заедно с последната възможност да намерят Кинч.
Бяха хукнали надолу по стълбите и през кухнята бяха изскочили от къщата точно преди госпожа Нелсън да излезе от стаята си и да се заеме със закуската за прислугата. Джо беше успяла да изведе Еди, без никой да ги види, а той успя да си открадне една последна целувка.
Госпожа Нелсън се беше изненадала от присъствието на Джо в кухнята в такъв ранен час, но Джо светкавично беше измислила обяснение – каза, че е слязла да си налее чаша топло мляко, защото не можела да заспи. Госпожа Нелсън бе настояла тя да ù стопли млякото. Джо ù бе благодарила, след което с млякото в ръка се беше върнала в стаята и беше легнала в леглото, където започна да превърта в съзнанието си всяка минута, прекарана с Еди.