— Господи, Васили, кога успя да го направиш, като се има предвид колко неудобства търпяхме по време на пътуването? — намеси се Лазар.
Васили почувства как се изчервява.
— Не беше точно съблазняване, когато… няма значение. Няма значение, защото наистина смятам да се оженя за нея.
— Наистина ли? — извикаха няколко гласа едновременно, изпълнени с недоверие.
— Предполагам, това означава, че отново ще потеглиш на път — намеси се спокойно Стефан.
Васили само кимна утвърдително.
— Тръгвам след по-малко от час. Дойдох тук само за да ви съобщя.
— Вече е късен следобед — обади се Лазар. — Не е ли по-добре да почакаме до утре?
— Не и когато е потеглила вчера, и то рано сутринта. Освен това не съм ви канил да идвате с мен — сопна се Васили.
— Но въпреки това ще ги вземеш с теб — заяви Стефан с тон, който не търпеше възражение. — Заедно с многобройна охрана. Няма смисъл сами да си търсим неприятностите с онези „приятели“ от планините.
— Ще се натъкнем на бандитите само ако тя си е тръгнала за вкъщи — каза Васили.
— Какво те кара да мислиш, че не е? — обади се Серж.
— Защото конярят не искаше да ми даде пряк отговор, дори след като го заплаших, че ще размажа физиономията му. Освен това Александра си е оставила всичките куфари. Този път пътува действително без багаж, взела е със себе си само казаците и камериерката си.
— Което може да означава, че тя просто бърза да си отиде вкъщи — заключи Серж.
— Тогава защо не се е разпоредила товарните коли също да я последват?
— Не бих казал, че всичко е окончателно загубено — заяви Стефан.
— Знам — съгласи се Васили. — Затова ще тръгна по следите й. Въпреки това бих предпочел да бе взела и жребците със себе си. Тях поне хората забелязват и запомнят.
— Сигурно не мислиш, че Александра е знаела, че ще я последваш, нали? — попита изненадано Лазар. — Не мислиш, че тя ще се опита да скрие следите си?
— Тя знае, че ние двамата не сме приключили. Може би няма да го признае, но дълбоко в себе си…
— Васили, тя не иска да се омъжи за теб — напомни му Лазар. — Освен това тя мисли, че това е и твоето желание, тъй като това е единственото впечатление, което ти остави у нея. Ако тя изобщо си мисли нещо по този въпрос, то е, че майка ти направи услуга и на двама ви. Ти самият разчиташе точно на това, ако си спомняш.
С тези думи Лазар си спечели убийствен поглед, но в този момент Таня се намеси:
— Васили, знаеш ли защо Александра не е пожелала да се омъжи за теб, дори и преди да те срещне? Аз я попитах, но тя каза, че причината е много неудобна за нея, и не искаше да ми каже нищо.
Васили поклати отрицателно глава, но Лазар изненада всички.
— Александра е влюбена в някакъв англичанин, когото срещнала на един прием в Санкт Петербург. Или поне тя казва така.
Васили посрещна тази вест със смес от недоверие и изгаряща ревност, което го накара да изкрещи:
— Откъде, по дяволите, знаеш това?
— За разлика от теб, аз бях много любопитен защо, като те видя, не й се замая главата, както на повечето жени, затова поразпитах.
— Тя ли ти каза това?
— Разбира се, че не — отвърна Лазар. — Знаеш, че тя размени с мен само няколко думи по време на пътуването. Не, попитах камериерката й, Нина, и тя ми отговори така, като че ли този въпрос е бил повод за постоянни разпри.
— Какво искаш да кажеш?
— Нина мисли, че каквото и да изпитва Александра към този Кристофър Лейтън, със сигурност не е любов. Тя е на мнение, че Александра е била вярна на този човек в продължение на толкова много години само от чиста упоритост.
— А Нина каза ли защо мисли така? — осведоми се Стефан.
— Защото Александра просто продължила да води обичайния си начин на живот, без да се оплаче нито веднъж от поведението на англичанина.
— И точно за колко години говорим? — попита Серж.
— Седем.
— Господи! — изстена Васили.
— Е, това обяснява смущението й — обади се Таня. — А аз съм склонна да се съглася с камериерката.
Васили веднага насочи поглед към нея.
— Защо?
— О, просто така — отвърна отново загадъчно тя.
— Братовчеде, не хвърляй на жена ми такива убийствени погледи — намеси се Стефан, опитвайки се да открие нещо весело в трудното положение, в което бе изпаднал Васили. Въпреки това не можеше напълно да скрие задоволството си. Човекът, който можеше да има всяка жена, която пожелае, не можеше да намери онази, с която бе решил да сподели живота си, или да получи уверение от нея, че не желае да се омъжи за него. — Ако Таня е разбрала нещо в доверителен разговор, не можеш да очакваш от нея да ти го каже.