— Кой казва, че не мога? — настоя Васили. — Тя всъщност, на чия страна е?
— На твоята — отвърна Таня, като му се усмихна. — Ето защо се радвам, че си решил да се ожениш за нея. Мисля, че тя ще ти бъде чудесна жена.
Васили я погледна с укор.
— Но нямаш намерение да ми кажеш защо мислиш така, нали?
— Не. Но съм сигурна, че сам ще го разбереш от Александра — ако успееш да я намериш.
ГЛАВА 35
Перспективата за още един месец непрекъснато пътуване се стори на Александра ужасна. Горе-долу толкова щеше да й отнеме да стигне до Англия. Никак не й харесваше да язди непознати коне. Едва бяха излезли от Кардиния и тя бе започнала да тъгува за собствените си коне. Затова за нея, както и за Нина, бе истинско облекчение срещата им с лейди Беатрис Хавършам във Варшава, която ги покани да продължат пътуването си в нейната карета.
Лейди Беатрис беше на около четирийсет и пет години, възпълна и носеше русата си коса по начин, който сигурно е бил моден, когато е била младо момиче, което не изглеждаше смешно само заради веселите й сиви очи. Удивително, но тя познаваше Александра от нейния единствен сезон в Санкт Петербург. Английската дама и съпругът й, който вече беше покойник, по онова време бяха посетили града заедно с приятели и тя бе забелязала Александра на няколко приема, включително на онази вечеря на Олга Романова, след която неофициално Александра бе отстранена от елитното общество на Санкт Петербург.
Но именно този прием бе станал причина лейди Беатрис сега да познае Александра.
— Никога не съм се смяла така, скъпа, и, надявам се, нямаш нищо против, че забавлявах приятелите си вкъщи с тази история. Толкова беше находчива и искрена, когато казахте на принцеса Олга как може да отслабне. Всичките ми приятели намират хрумването ти за чудесно, а аз толкова обичам да разсмивам хората.
Александра не си направи труда да спомене, че наистина бе искрена, когато направи предложението си на принцесата, нито пък спомена за последствията от тази постъпка. И въпреки че не можеше да си спомни за английската дама, по време на пътуването им успя да я обикне. Беатрис наистина обичаше да се смее и намираше смешното във всекиго и във всичко. Взе откровеността на Александра за проява на забавен хумор. Присъствието на лейди Беатрис осигуряваше още едно предимство за Александра — то сложи край или най-малкото намали оплакванията и протестите на Нина и братята й за решението й да намери Кристофър, оплаквания, които отказваше да слуша.
Беатрис само смътно си спомняше за Кристофър и не го познаваше лично. Все пак увери Александра, че се познава с хора, които биха могли да го познават, което и направи. Само два дни, след като пристигнаха в Лондон, тя се появи в хотела на Александра и й даде адреса му.
Преди това Александра бе проверила в посолството, тъй като това бе единственият адрес, който бе използвал в писмата си от Англия, но тази стъпка се оказа безплодна. Той вероятно бе някъде по назначение, беше всичко, което й каза един забързан служител и не, нямат право да дават поверителна информация за техни дипломати.
Благодарение на лейди Беатрис, не се наложи да се среща с други груби служители. И по-скоро, отколкото очакваше, Александра беше на път за дома на лелята на Кристофър, където живееше той. За щастие, къщата се намираше в Лондон.
Нина предложи да изчакат до сутринта, тъй като вече бе вечер, но Александра не можеше да си позволи да чака. Преди да отплават за Англия — което за нея се оказа истински кошмар, тъй като постоянно й бе лошо, — Александра вече знаеше със сигурност, че носи детето на Васили. Бебето се нуждаеше от баща. Тя, разбира се, ще разкаже всичко на Кристофър и въпреки че това можеше да усложни нещата, Александра дори за миг не съжали за бременността си. Всъщност беше много развълнувана.
Къщата бе обляна в светлини, а многобройните карети, които изсипваха пътниците си пред входа, показваха, че тук се дава някакъв прием, а от официалните дрехи ставаше ясно, че е нещо важно. Докато чакаше кораба да отплава, Александра имаше на разположение няколко дни, за да напазарува, и бе намерила три частично готови рокли, които да прибави към няколкото, които бе натъпкала в пътническата чанта при тръгването си. Нина ги бе довършила по време на пътуването до Англия, тъй като собствените й шивачески умения бяха ужасни. Едната беше красива вечерна рокля в розово и морско синьо. Александра не бе мислила, че ще й потрябва точно тази вечер, в резултат на което едва бе допусната на входа в зелената си вълнена рокля, въпреки обшитото й със самурени кожи палто.