Но следващият ден не донесе нищо ново, само дето меланхолията й се върна: в допълнение бе и твърдото й убеждение, че трябва да вземе трудно решение. Бе бременна и спешно се нуждаеше от съпруг. И тъй като и дума не можеше да става за Кристофър, трябваше да намери някой непознат.
Тази възможност звучеше доста обезкуражително, но всъщност положението съвсем не беше такова. През последните няколко години Александра бе щастлива и доволна от живота си, само едно обстоятелство я натъжаваше — желанието да има свои деца. Но сега имаше своето бебе, имаше и чудесните си коне и можеше да е доволна. Дори съществуваше възможността да хареса човека, когото щеше да избере за съпруг, дори може един ден да го обикне. Не беше чак толкова невероятно. Но за нея любовта нямаше чак толкова голямо значение.
Би искала положението да е по-различно и да не се нуждае от съпруг само защото е бременна. Щеше да е много по-лесно, ако може да се установи някъде и да отгледа детето си сама. Конете щяха да й осигуряват приличен доход, дори можеше да стане богата, ако реши да ги обучи да се състезават. Но ако постъпеше така, детето й щеше да страда, защото щеше да е незаконородено, и точно поради тази причина Александра се отказа от тази лесна възможност.
Тя дори и не помисли да се върне вкъщи, тъй като не бе простила на баща си и се съмняваше, че някога ще го направи. Болеше я дори само да си помислеше за него и това, което й бе причинил. Сегашното й затруднено положение бе следствие от неговото решение!
Единствената й друга възможност беше Васили. Ако Кардиния не бе толкова далеч, би се върнала и би настоявала той да се ожени за нея. Но вече бяха изминали седем седмици от бременността й. Щеше да й е нужен още един месец, за да се върне в Кардиния, още време щеше да бъде изгубено в спорове с Васили, докато го накара да се съгласи, което съвсем нямаше да бъде лесно, след като бе освободен от „омразния брак“. Дотогава бременността щеше вече да й личи. Но, разбира се, едно бебе преди брака нямаше да учуди никого, поне малко запознат с неговата репутация.
Вълнението, което я обзе само от факта, че обмисляше тази идея, я разгневи. Все още не можеше да се примири с брака, който Васили й предлагаше. Ако не бе разбрала колко хубаво бе да се люби с него и следователно колко желани могат да бъдат съпружеските задължения, що се отнасяше до него — и от които той възнамеряваше да я лиши — решението й можеше да е по-различно. Но тя знаеше и след време щеше да го намрази, дори можеше да отхвърли гордостта си и… не!
Бракът с един непознат беше по-добрата възможност. Без емоционално обвързване. Избраникът й трябваше да бъде запален любител на конете и от разговорите, които бе дочула, Александра знаеше, че много англичани са точно такива.
Той също трябваше да притежава страст към конните надбягвания, тъй като това вероятно бе единственото, което можеше бързо да й осигури съпруг. Въпреки че имаше достатъчно пари, за да живее удобно за известно време, дори и без да се налага да продаде някой кон, Александра в никой случай не можеше да се определи като богата партия. Не смяташе да разчита и на благородническата си титла.
Това, на което разчиташе, бяха конете й. Човекът, на когото предложеше да се омъжи за нея, нямаше да получи само нея и бебето, по всяка вероятност той щеше да се гордее като победител в конните състезания. Той трябваше отчаяно да желае да притежава такива коне, за да я приеме при условията, които тя му поставяше.
Да вземе решение, бе едно, но да го приложи на практика — бе съвсем друго. Неоценима помощ й оказа лейди Беатрис, която й осигури покани за приеми и разпространи слухове за нейните коне, както и това, че си търси съпруг. Само след няколко дни всеки говореше за руската баронеса, която бе дошла в Лондон, за да се омъжи.
Както се оказа, титлата й имаше по-голяма сила, отколкото очакваше Александра, особено когато вървеше със стабилния доход от конете й. Красотата й бе не по-малка примамка. Александра привличаше твърде много мъже, които изобщо не бяха любители на коне, и въпреки че би предпочела да ги обезкуражи по своя откровен начин, лейди Беатрис я посъветва да не го прави.
— Заради слуховете, скъпа — обясни тя. — Точно сега слуховете са в твоя полза, но отхвърлените кандидати за женитба могат да ги обърнат срещу теб само за една нощ.
— Но прекалено многобройните кандидати няма ли да обезкуражат онези, които търся?
Беатрис се разсмя.
— В никакъв случай, онези, които търсиш, ще бъдат дори още по-заинтригувани от твоята популярност. Ако едно момиче има трима ухажори, които непрекъснато се суетят около него, трябва да си сигурна, че скоро те ще станат десет. Любопитството е характерно за човешката природа: какво, по дяволите, намират в това момиче? Мъжете винаги, винаги искат това, което искат и съперниците им.