Невероятно, но този разговор се състоя още първата вечер, когато Александра се представи на лондонското общество, което я прие изключително бързо. До втората вечер бе срещнала поне трима джентълмени, които напълно отговаряха на условията й и тъй като не можеше да си позволи да губи време и да подхожда към въпроса отдалеч, Александра съобщи на всеки един от тях какви са условията й.
Първият, с когото тя разговаря на четири очи, очевидно бе твърде шокиран от откровеността и смелостта й да направи тя предложението за брак, че дори не пожела да чуе останалата част, което всъщност беше за добро. Ако той не можеше да приеме предложението й, вероятно щеше да припадне, когато научеше за бебето.
След този случай Александра бе много по-внимателна и с втория джентълмен подхвана въпроса от много по-далеч, като искаше да се увери, че той е наясно, че тя се стреми към брак преди да го попита дали се интересува от предложението й. Той не й даде директен отговор; имал нужда от време да помисли. Но не искал да има деца толкова скоро — беше само на двайсет и шест години.
Третият носеше титлата виконт, беше по-непривлекателен от първите двама, склонен към напълняване. Когато Александра спомена колко коне притежава, едва не му потекоха лигите и дори не трепна, когато научи, че тя е бременна. Всъщност той шумно и разгорещено й даде своето съгласие, заявявайки, че за него е удоволствие да се ожени за нея.
Александра бе шокирана. Дори не си бе помисляла, че ще стане толкова лесно и бързо, затова му предложи да прекарат няколко дни заедно, за да се опознаят, преди окончателно да определят датата на сватбата. Но поне напрежението я бе напуснало. Бе решила проблема си. Само че сега, когато вече не трябваше да се притеснява кой ще бъде баща на детето й, меланхолията й се завърна.
Почти целия следващ ден Александра прекара в компанията на своя виконт, Гордън Уейтли, което включваше езда през няколко лондонски парка. Той бе довел за нея един от собствените си коне — Александра доби впечатлението, че той я изпитваше по някакъв начин, тъй като кобилата бе раздразнителна, но Александра бързо успя да я подчини на волята си — и през целия ден говореха само за коне и за нищо друго. Поне нямаше да им липсва тема за разговор, когато се оженят.
Той не се усъмни в това, което му бе казала — тя бе предвидила, че съществуваше и такава възможност — и повярва на всичко, което тя каза за конете си. Александра също не можеше да си позволи да се усъмни в намеренията на виконта.
Тъй както изглеждаше, щеше да се наложи да остане в Англия, и скоро трябваше да се обърне към някоя шивачка, за да й ушие други рокли. Досега използваше вечерните си рокли, но щеше да има нужда и от по-широки. А и с всичките покани за приеми, които й осигуряваше Беатрис — и които по-възрастната жена настояваше тя да посещава, за да разшири кръга от запознанства, въпреки че бе постигнала целта си — Александра със сигурност щеше да има нужда от по-богат гардероб.
Същата вечер бе организиран бал, а Беатрис щеше да дойде да я вземе. Гордън нямаше да присъства, тъй като имал друг ангажимент, който му било невъзможно да отмени, но Александра не бе разочарована. Неговата компания понякога й идваше твърде много и тя получаваше главоболие.
По-късно същия следобед бе намерила рокля, подходяща за бала: една възхитителна комбинация от тъмночервена коприна и черна дантела, която разкриваше много по-голяма част от гърдите й, отколкото бе свикнала, макар да знаеше, че такава е модата в момента. Все пак Александра си каза, че би предпочела да не отива на този бал, тъй като сега нямаше желание за повече контакти.
Все пак отиде и дори положи всички усилия да се забавлява. Но не успя да го постигне, тъй като мислите й за бъдещето помрачаваха настроението й. Бе прекарала много време с Гордън същия ден и не можеше да си представи как ще прекара с него останалата част от живота си. И в никакъв случай не можеше да си представи да се люби с него. Но какъв избор имаше?
Александра танцуваше, когато се разнесе възбуден шепот, като че ли всички бяха започнали да говорят едновременно. Партньорът й се опита да се огледа, за да види какво става, но той не бе по-висок от нея, затова не можа да види нищо особено. Александра не бе любопитна, но чу разговорите около себе си:
— Кралицата ли е?
— Ей там, до…
— … никога не съм виждала толкова…
— Боже господи, кой е…