— Знаеш, че ще те накарам скъпо да ми платиш за това. — Стефан се опита гласът му да звучи спокойно.
Таня вдигна глава и му се усмихна дяволито, а зелените й очи заблестяха.
— Как?
— Познавам един търговец, който продава хубави копринени въжета.
— Имаш намерение да ме вържеш, така ли? Способен си да ми причиниш това? — В тона й се долавяше неподправен интерес, който не би съществувал, ако тя не му се доверяваше безрезервно.
— Обмислям такава възможност — отвърна той, като изстена отново.
Усмивката й стана още по-широка.
— Уведоми ме, когато накрая вземеш окончателно решение.
Тя сведе отново глава и прокара с език влажна диря от гърдите му надолу до пъпа. Стефан затаи дъх, тазът му несъзнателно се надигна към нея.
— Таня… не мога… да издържам повече. — Дъхът излизаше на пресекулки от гърдите му.
— Не е и необходимо.
Тя се изправи и махна воала, който закриваше лицето й и дългата черна коса. Горната част на костюма й бе прозрачна, а Стефан изпитваше такова отчаяно желание да я целуне, че му се искаше да разкъса дрехата. Възпираше го обаче обещанието, което й бе дал. Напълно се бе оставил в нейна власт, което изобщо не го притесняваше.
С многозначителна усмивка, обещаваща безкрайна наслада, Таня се пресегна да разкопчее колана на панталоните му. Но ръката й застина във въздуха, тъй като в този миг в коридора настъпи някакво оживление. Първо се чуха гласове, които спореха високо, след това последва борба и тежко тупване на нечие тяло.
— Какво по… — започна Стефан, но неизреченият му въпрос веднага получи отговор, тъй като Васили влетя като ураган в спалнята.
Таня наддаде тих вик, претърколи се от Стефан и се скри зад шезлонга, като намяташе робата си. След това погледна смаяно Васили.
Той обаче не забеляза нищо, тъй като все още не ги бе видял. Кралската спалня бе толкова голяма, че той продължаваше да върви без определена посока.
— Стефане, съжалявам, че трябва да те обезпокоя в този час, но изникна един проблем. Толкова съм бесен, че ми се иска да убия някого!
— Надявам се, не си започнал с телохранителя пред вратата ми.
Васили веднага се обърна по посока на гласа.
— Какво? Не, разбира се, че не. Мисля, че само изпадна в безсъзнание. Този глупак не искаше да ме пусне.
— Може би защото не исках да ме безпокоят, и то с основателна причина.
Таня се сгуши при Стефан на шезлонга, а той веднага я прегърна и я придърпа по-близо до себе си. Фактът, че и двамата бяха полуразсъблечени, говореше достатъчно ясно каква бе основателната причина. Но Васили прие това, без изобщо да се смути.
— Съжалявам, Стефане, но въпросът просто не търпи отлагане. По-лошо е от кошмар. Всичко е толкова объркано, че няма да повярваш. Самият аз още не мога да повярвам.
— Той е пиян, не мислиш ли? — прошепна Таня на ухото на Стефан.
— Шшт! — прошепна й той в отговор, след което се обърна към Васили. — Предполагам, вече си се срещнал с майка си?
— О, да, срещнах се. Но ако имах и най-малката представа какво щеше да ми каже, напълно искрено заявявам, че досега да съм преполовил пътя до границата. Щях да изчезна и повече никой никога нямаше да чуе за мен. Тя казала ли ти е вече? Бог да ми е на помощ, Стефане, ако си знаел и не си ме предупредил…
— Знаеш много добре, че никога не бих постъпил по този начин.
Васили трябваше да признае, че братовчед му е напълно прав.
— Съжалявам, Стефане. Здравият ми разум отиде по дяволите. А където ще отиде и целият ми живот, ако не се случи нещо наистина драстично, за да промени това, което ме сполетя така неочаквано.
— Няма да е зле да ми обясниш за какво говориш.
Васили видимо се сепна.
— Не ти ли казах? — Но преди Стефан да отговори, продължи: — Току-що научих, че преди петнайсет години баща ми подписал брачен договор, отнасящ се до мен. Брачен договор! Майка ми дори не е знаела. Само момичето и баща й са знаели през всичките тези години и си направиха труда да ни пишат и да ни уведомят за това едва сега, когато тя очевидно е готова да се омъжи.
— Коя е тя?
— Само това ли ще кажеш? — изкрещя Васили, треперещ от възмущение. — Кой, по дяволите, се интересува коя е тя, когато нямам никакво желание да се женя за нея!
— Сам разбираш, че рано или късно ще ти се наложи да се ожениш — отбеляза благоразумно Стефан.
— Но поне не в близките десет години. И не в това е въпросът. Изведнъж се оказвам с годеница, която никога не съм виждал. И не ми казвай, че ти си попадал при същите обстоятелства, тъй като ти още от малък знаеше, че си сгоден, докато аз винаги съм смятал, че решението ще бъде мое.