— Радвам се, че решихте да се присъедините към нас, баронесо, независимо за колко кратко време. Това ми позволява да поправя един пропуск от моя страна. Бихте ли ми подали ръка?
Александра се обърна и го погледна подозрително. Да му подаде ръка ли? Ако той възнамеряваше да я удари през ръката за това, че бе отмъкнала парче хляб като някое немирно дете, щеше да му го върне тъпкано. Но когато колебливо му подаде свободната си ръка, той не й обърна внимание и хвана тази, която все още държеше намазаната с масло филия. С два пръста и неразгадаемо изражение на лицето, зад което без съмнение прикриваше отвращението си, взе хляба и го остави настрани, след което, преди да бе успяла да отдръпне ръката си, Васили постави пръстен на един от пръстите й.
Пръстенът не влезе лесно, вероятно изобщо нямаше да може да влезе, ако пръстите й не бяха изцапани с масло. За миг Александра остана загледана в пръстена, очарована от красотата му. Представляваше огромен блестящ диамант, заобиколен от множество по-дребни сапфири, смарагди и рубини.
— Сега, след като изпълних дълга си, можете да се върнете към опаковането на багажа — заяви Васили. — Разбирам, че се наложи да прибягна към малка хитрина, за което се извинявам, но наистина се налага да тръгнем още утре. Искрено се надявам наистина да поспите тази нощ, затова побързайте, за да свършите работата навреме.
В нейните уши извинението му прозвуча не по-малко фалшиво, отколкото надеждата му тя да може да спи тази нощ. За останалите то вероятно бе напълно искрено. Сега Александра изпита още по-голям гняв към този човек заради лицемерието му, заради преструвките му пред баща й, когато тя бе наясно с истинските му чувства. Това, че самата тя бе дошла и бе започнала лицемерна игра, за нея нямаше никакво значение. Очевидно само си бе загубила времето.
Александра взе отново хляба, намазан с масло, само защото бе много гладна, и излезе от стаята.
ГЛАВА 11
На следващата сутрин Васили беше на крака още в зори не защото бе имал намерение да тръгне в такъв ранен час, а защото бе прекарал една неспокойна нощ, като успяваше да подремне само от време на време, а когато слънцето се показа на хоризонта, беше напълно буден.
„Тази нощ ще ти е последната, когато ще имаш възможност да спиш безгрижно“ — бе му заявила Александра. Какво, по дяволите, бе искала да каже? Бе го направила с единствената цел той да изгуби съня си, а тя на всичкото отгоре му бе предрекла и по-лоши нощи.
Другата причина да не може да заспи бе самата Александра, което го учудваше не малко. Васили рядко бе в непосредствена близост с жена, която бе в такъв раздърпан вид, освен ако не бе лудувал с нея в леглото. А проклетият й червен пояс, който така плътно пристягаше кръста й и разкриваше съблазнителните й форми! А божествените й гърди, скрити под бялата ленена риза!
Бе получил болезнена ерекция. Въпреки разгорещения спор в стаята му и въпреки начина, по който бе завършил, възбудата му бе все така силна. Същото се бе случило, когато тя съвсем за кратко се бе присъединила към тях в трапезарията.
Би трябвало да направи нещо по този въпрос, може би да си избере някоя от кикотещите се прислужнички, които не престанаха предния ден да му досаждат с въпросите си дали не се нуждае от нещо. Всяка една от тях с удоволствие би скочила в леглото с него. Държанието им не оставяше съмнение за това. Но Васили вече бе решил да се държи възможно най-добре заради Константин Рубльов, а това изключваше да се развлича с някоя от прислужничките, когато годеницата му спеше само няколко стаи по-нататък.
За щастие, баронът нямаше да ги придружи по обратния път към Кардиния, така че щеше да сложи край на безупречното си държание веднага щом потеглят на път. Освен това съществуваше и онова момиче — вече бе забравил името й, — което сподели леглото му в гостилницата през нощта преди да пристигнат. Тази вечер отново щяха да отседнат там и той със сигурност пак щеше да се възползва от чара й, като непременно щеше да направи така, че Александра да го узнае. Колкото по-скоро тя се обидеше и поискаше от него да я върне на баща й, толкова по-скоро щеше да се отърве от чувството, че е хванат в капан.
Тъй като Васили вече бе станал, реши, че не е лоша идея да тръгнат рано, затова излезе от стаята си, за да събуди другите. Искрено се надяваше Александра цяла нощ да е събирала багаж, както бе казала. Да принудиш една жена да стане по-рано от обикновено, означаваше кисело настроение от нейна страна. Това го изпълни със злорадо задоволство, тъй като неговото настроение не бе по-добро.