Васили не се обърна с никакви въпроси към годеницата си, която го наблюдаваше мълчаливо. Той отиде право при колите и се зае да проверява съдържанието им. Едната бе пълна поне с цяла дузина куфари. В другата имаше още няколко куфара, многобройни юзди, поводи, седла и други подобни принадлежности, както и чували с овес и жито.
Александра подкара коня си към Васили и спря точно зад него. Все още не бе казала нищо, наблюдаваше го мълчаливо, изчаквайки момента, когато Васили ще разбере какво целеше тя. Обърна се и я погледна, след което просто и ясно отсече:
— Не!
Тя дори не се опита да се престори, че не е разбрала за какво става въпрос, просто повдигна учудено едната си вежда.
— Все още не сме женени, Петров. Наистина ли си мислиш, че можеш да ми нареждаш какво да правя, особено преди сватбата?
Васили сдържа гнева си, а изразът на лицето му не подсказваше колко го бяха засегнали думите й. Вместо това той също повдигна едната си вежда, което между впрочем правеше по-добре от нея.
— А ти наистина ли си мислиш, че не мога да го направя?
Тя му се усмихна кисело.
— Виждам, че се готвиш да опиташ. Но в този случай само си губиш времето. Не тръгвам на кратко посещение, предлагаш ми цял живот да прекарам в страната ти. Нямам намерение да оставям тук собствеността си. Ако си си мислел, че ще го направя, значи си се заблуждавал.
— Никой не казва, че трябва да направиш такова нещо — отвърна той.
— Тогава няма за какво да говорим повече.
— Напротив. Давам ти петнайсет минути да вземеш най-необходимото за пътуването, което, между впрочем, не включва чували със зърно и след това…
Александра го прекъсна, тъй като той очевидно не разбираше.
— Зърното е от най-високо качество и е за моите бебета. Нямам доверие в качеството на фуража, който предлагат в гостилниците.
Васили я погледна напълно объркан.
— Бебета?
Но не стана нужда тя да му обяснява повече. В този момент от конюшните се появиха три снежнобели чистокръвни жребеца, водени от един коняр. След тях излязоха още три и след тях още…
Когато Васили спря да брои, установи, че имаше шестнайсет великолепни животни.
— Твои ли са? — обърна се към нея, без да издава вълнението си.
— Да, всеки един от тях — отвърна тя, неспособна да скрие гордостта си.
— Баща ти е ненужно, дори глупаво щедър към теб — не можа да се въздържи да я уязви той.
— Татко ми подари Гордостта на Султана за шестнайсетия ми рожден ден. — Тя потупа с обич животното по врата, така че не остана никакво съмнение кой е Гордостта на Султана. — Останалите купих сама, получих чрез замяна за други, а някои сама отгледах.
Забележително постижение, отбеляза си наум Васили, но не сметна за нужно да й го признае. В момента виждаше само това, че тя възнамерява да преведе всички тези животни през планините, когато бяха пред прага на зимата. Освен това по пътищата върлуваха разбойници, които биха продали и собствената си майка само за един такъв кон.
— Но това е смешно! — възрази той. — Твоите „бебета“, както и останалата част от собствеността ти, могат да ни следват, щом настояваш, но ние няма да се бавим заради тях.
Александра му отправи усмивка, от която Васили веднага разбра, че е очаквала да чуе подобни думи от него.
— Можеш спокойно да тръгнеш без мен. Аз не се нуждая от твоя ескорт. Разбира се, ако се изгубя по пътя и попадна в друга страна, вместо в Кардиния, не бих имала нищо против.
Васили не можеше да повярва, че бе попаднал в безизходно положение. Колкото и да му се искаше да тръгне без нея, ако не пътуваха заедно, нямаше да може да я убеди да развали годежа. Но не можеше да приеме отказа й да му се подчинява. Годежът му даваше пълна власт над нея, което тя очевидно още не бе осъзнала. Докато не напуснеха баща й, чиято власт имаше предимство пред неговата, той все още не можеше да й налага волята си Баща й… Неочаквано Васили се усмихна.
— Баща ти не би приел подобно предложение и ти го знаеш. Вярвам, че ще го накарам да ти обясни ползата от това, че е по-добре да следваш съветите ми.
— Напълно типична реакция — изсумтя Александра. — Малкото момче не може да наложи своето, затова тича при татко в този случай — моя. Но нищо, нямам нищо против да загубиш още от скъпоценното си време, търсейки помощта му. Ще откриеш обаче, че баща ми е получил цялото съдействие от моя страна, което съм в състояние да му дам. Или имаш погрешната представа, че съм покорна дъщеря?
Васили изпита непреодолимо желание да я смъкне от коня и хубаво да я разтърси. Тя го знаеше, но не изглеждаше ни най-малко разтревожена — най-вероятно заради огромната хрътка, която внезапно застана помежду им. Жребецът й не помръдна дори мускул, очевидно кучето не бе непознато за него. Александра очевидно притежаваше пълна власт над животното, защото при твърдата й заповед „Седни, Божик!“ кучето незабавно се подчини.