Баща й бе наранен от отношението й, тъй като тя не можа да му прости. Видя го в израза на лицето му, преди да забие пети в хълбоците на коня и да отмине, но в гърдите й се образува огромна горчива топка, която я задушаваше. Болката, която изпитваше от предателството му, не й позволи да го прегърне и да се сбогува се него както подобава.
Същата болка я накара да вземе решението никога повече да не го види. Щеше по някакъв начин да накара графа да сложи край на проклетия годеж и да спаси честта на бащиното си име, но нямаше да се върне вкъщи. Щеше да отиде в Англия. Трябваше да го направи още преди три години.
Когато накрай пристигнаха в гостилницата, Александра вече бе много изморена. Бе станало доста късно, точно както бе казал Васили, и въпреки че бе доволна от това как премина денят, нямаше намерение на следния ден да поддържа тази усилена езда.
Товарните коли трябваше да забавят пътуването, а не да принуждават всички да яздят по-дълго заради изгубеното време. Още повече, никак не й се харесваше идеята да пътуват по тъмно, тъй като дупките по пътя можеха да причинят сериозни травми на някой кон. Ако утре вечер не стигнеха до следващата гостилница, град, или село преди здрачаване, щяха да си направят бивак край пътя със или без разрешението на годеника й.
Александра не изчака Васили да се присъедини към нея и първа влезе в гостилницата. И преди се бе отбивала тук, когато бе предприела пътуване на запад, за да си купи една кобила, затова познаваше собственика и пое задължението да поръча да приготвят необходимия брой стаи за през нощта. Двете с Нина щяха да спят в една стая. Мъжете можеха да си поделят останалите четири както пожелаят.
Тъй като Васили плащаше сметката, тя би поръчала още стаи, но нямаше повече свободни. Както стояха нещата, от нейна страна имаше дванайсет човека, така че Васили щеше да храни повече гърла, отколкото бе предвидил. Александра също се зае да поръчва храна за всеки. Въпреки че много й се искаше, що се отнася до храната, нямаше причина да се радва за сметка на Васили, тъй като храна никога не оставаше. Но би била страшно доволна, ако Васили похарчеше парите си, преди да пристигнат в Кардиния.
Александра изчака другите в общото помещение. Нина първа се присъедини към нея. Тя бе пътувала с една от товарните коли, тъй като не бе свикнала на дълга езда като Александра. Поради тази причина двете не можаха да разговарят през целия ден, но Александра изобщо не бе изненадана какво се въртеше в ума на приятелката й.
— Но ти не ми каза, че той е най-красивият мъж, когото някога си виждала — започна обвинително Нина, докато се настаняваше на масата на Александра.
Александра повдигна вежда.
— Откъде знаеш, че не съм виждала и по-хубави?
— Защото никой мъж не може да бъде по-красив от този — отвърна Нина с абсолютна увереност.
Александра вече и сама си бе направила това заключение, затова не започна да спори.
— И този факт променя ли нещо?
— Според мен, да.
Александра изпусна дълбока въздишка.
— Нина, този мъж е прекалено красив. Ако още не си разбрала какво значение има това, ще се радвам да ти обясня. Този факт вече те е накарал да го гледаш с одобрение, а когато последно разговаряхме с теб, ти каза, че си на моя страна. По същата причина едната, двете или трите прислужнички едновременно са спали с него миналата нощ, макар да знаеха, че той ми е годеник.
— Откъде знаеш това? — ахна Нина.
— Знам, защото заварих и трите тази сутрин да го обсипват с ласки.
— Което не означава непременно, че е спал с тях — бързо отбеляза Нина.
— Не, но доказва, че е неустоим за жените, поне за по-голямата част, и че дори и да е женен, те ще продължават да го преследват. Трябва ли да понасям всичко това? Не мисля така.
Нина все още не изглеждаше убедена.
— Да го преследват, не значи, че непременно ще постигнат целта си.
— Но означава постоянно изкушение по пътя му — отвърна Александра. — А аз нямам никакво намерение да се превръщам в подозрителна ревнивка всеки път, когато той заговори някоя жена.
— Това означава, че би могла да го обикнеш, ако се опиташ — усмихна се Нина.
— Не съм казала нищо подобно. А сега млъквай, защото идват братята ти.
Стенка зае стола до Александра и, подобно на сестра си, пропусна приветствените думи и започна направо да се оплаква.
— Би било много по-просто и по-малка изморително да го пребием от бой и да го прогоним, Алекс.
В този момент пристигна Тимофей, който улови само последните думи. Той зае мястото си и се обърна към тях.