— Божик няма да е до теб във всеки един момент от деня и нощта — възрази Конрад. — Повечето нощи той ще бъде оставян в конюшнята, където е и сега, тъй като в гостилниците няма да го пуснат. Ние също няма да бъдем винаги до теб. Можем да накараме графа да съжалява стократно за това, което ти е сторил, но то ще бъде след евентуалния инцидент. А освен това един кралски братовчед, без значение каква титла носи, има много по-висок ранг от всеки един от нашите принцове, а ти знаеш колко могъщи са те. За него няма да представлява изобщо никаква трудност да ни хвърли в затвора. По дяволите, той може дори да заповяда да ни разстрелят и никой не може да му иска сметка. Това е във властта на граф Петров.
Александра вече кипеше от гняв.
— И какво мога да направя в такъв случай?
Конрад накрая й се усмихна.
— Не го ядосвай прекалено, Алекс. Разбери докъде можеш да стигнеш и не прекрачвай тази граница, дори и ако това налага да се съобразяваш от време на време с исканията му. И се надявай той да не е разбрал каква власт притежава над теб сега.
Да се надява на подобно нещо бе твърде късно, Александра бе сигурна, че Васили отдавна е разбрал. И ако тя бе твърде наивна, за да си мисли, че приятелите й са в състояние да я защитят при всяка ситуация, те забравяха, че тя самата можеше да се защитава не по-зле. Да се откаже! Не! От този момент ще започне да носи камшика винаги със себе си.
ГЛАВА 13
Не след дълго сервираха вечеря, но Васили не се докосна до храната, докато Лазар, който стоеше до него, я поглъщаше с апетит. Васили се бе заел да изпие цяла бутилка водка.
Бе ядосан през целия ден, защото не успя да убеди Александра да остави проклетите товарни коли, но сега бе готов да избухне всеки момент. Гневът му се усили, когато сервираха вечерята. Момичето, което я донесе, едва го погледна, ужасено, че може да привлече вниманието му. Другото момиче — той така и не успя да си спомни името й — бе изчезнало и той не очакваше да го види отново. Васили можеше да разпознае страха, граничещ с ужас. В този момент му се искаше го види изписан на лицето на годеницата си.
Все още не можеше да повярва на сцената, която се разигра преди малко. Сцената, на която всички бяха станали свидетели. Що за варварско поведение демонстрираше тази жена! Каква злоба! И през ум не й мина да му се оплаче. Или да отправи заплахите си насаме, както би постъпил всеки цивилизован човек. Трябваше да покаже на всички каква дивачка е! И това бе жената, която баща му бе избрал за негова съпруга!
С Лазар го свързваше дългогодишно приятелство, затова без да пита нищо, другият мъж бе наясно какви мисли измъчват приятеля му. В тази ситуация обаче Лазар не би могъл да прояви никакво съчувствие, още повече че вътрешно страшно се забавляваше. Поради невероятната си красота Васили никога не бе имал проблеми с жените. Но такава жена още не беше срещал. Нямаше да му навреди да разбере какво трябваше да изтърпят другите мъже от по-слабия пол.
— Защо не забравиш за това? — предложи спокойно Лазар.
Погледите им се срещнаха: единият — небесносин, а другият — златист, с цвят на разтопен пчелен мед.
— Да забравя, че леглото ми тази нощ ще бъде празно, когато с нетърпение очаквах да го споделя с онова момиче? Или да забравя, че годеницата ми е подвижна бомба, готова всеки миг да избухне и да предизвика скандал?
Лазар едва не се задави, докато се опитваше да сподави смеха си.
— Предлагам ти за забравиш и двете — успя да изрече. — Леглото ти беше пълно по време на цялото пътуване до тук, така че малко въздържание няма да те убие.
Васили не беше много сигурен в това, като си помисли как се чувстваше миналата нощ.
— Сигурно няма, но ти пропускаш факта, че забавянето ми бе по-скоро в полза на Александра, отколкото в моя. Предполагаше се, че това ще я разгневи дотолкова, че да се откаже от мен и да развали годежа, а не да проявява неочаквана склонност към насилие.
— Или блъфиране.
— Бих искал да мога да ти вярвам, Лазар. В действителност си помислих същото, когато тя за пръв път ме заплаши, че ще направи това, на което стана свидетел току-що. Тя само изпълни обещанието, което ми даде, ако аз се опитам да се забавлявам с друга жена — да предизвика публичен скандал. Можеш ли да си представиш тя да направи подобно нещо в двора на Стефан?
— Стефан сигурно ще се забавлява страхотно. За Таня съм сигурен — усмихна се Лазар.
— А майка ми ще получи сърдечен удар. Трябва да се отърва от малката дивачка, преди да пристигнем в Кардиния. Но кажи ми как да го направя, когато тя ми отне най-сигурното средство, за да го постигна.