Лазар отново кипна.
— Спести си сарказма по неин адрес! Ако продължаваш в същия дух, нищо чудно да реша да ти разбия носа.
Васили обичаше да дразни приятелите си независимо от последствията, затова, както обикновено, не обърна внимание на заплахата на Лазар. Обаче бе твърде заинтригуван от темата, която бе подхванал, за да продължи да го предизвиква, както би направил в друг случай.
— Да се върнем на въпроса — продължи той. — Онези трима казаци може да са грозни като греха, но и двамата знаем, че външността няма значение, когато човек изпита нужда от такова нещо. Това би добавило още една причина защо тя не желае да се омъжи за мен. Наистина, защо да го прави, когато си има трима жребци на разположение.
— Мога ли да спомена, че това е просто предположение?
— Можеш да го споменеш, но аз няма да го приема като такова. Нито пък ти.
Лазар сви рамене. След посещението им в Санкт Петербург бе склонен да се съгласява с приятеля си. Самият той не смяташе, че тримата братя бяха толкова грозни, но това беше въпрос на лична преценка.
— Какво значение има дали тя спи с единия или и с тримата?
— Всъщност няма, освен че ако продължи да осуетява моите удоволствия, а аз не се съмнявам, че ще направи точно това. Да бъда проклет, ако й позволя да продължава със своите!
— Предполагам, че това е справедливо — отвърна Лазар и се усмихна дяволито. — Да не би да възнамеряваш да ги заплашиш по същия начин, както тя направи с момичето от кухнята?
— Ако се наложи — изръмжа Васили.
Но след като разбра, че Лазар само се шегува, Васили измърмори нещо неразбрано и не каза нищо повече.
ГЛАВА 14
Не бе никак лесно да се изоставят изискани маниери и навици, градени двайсет и пет години. Александра постоянно трябваше да внимава какво върши и какво говори, за което заплащаше с постоянно напрежение. В това отношение приятелите й не можеха да й бъдат от полза.
Тимофей я гледаше така, като че ли във всеки момент можеше да избухне в смях. Стенка постоянно я подкачаше, като я имитираше. Конрад не криеше неодобрението си, но за щастие бе седнал така, че Васили не можеше да го види.
Все пак Александра бе успяла да се справи и само веднъж бе на път да направи досадна грешка, когато понечи да вземе салфетка, за да изтрие пръстите си. Обаче се усети навреме, след което облиза пръстите си един по един и ги изтри в дрехите си, вътрешно отвратена от действията си. Ходът й беше великолепен. На следващия ден можеше да облече същите дрехи, дори да ги носи още дълго.
Всъщност, това бе много добра идея. До края на седмицата сигурно щеше да започне да вони. Тогава безукорният граф трябваше да стои по-надалеч, когато искаше да си говори с нея. Можеше дори да се опита да го убеди, че според нея банята е нездравословна и че никога не се къпе повече от един път в месеца.
Александра бе сигурна, че по време на вечерята бе повече от убедителна. Веднага бе усетила, когато Васили бе започнал да я наблюдава. В действителност се смути, когато почувства върху себе си тези очи с цвят на златист пчелен мед. Но трябваше да го накара да се отврати, дори да се погнуси от нея. Александра знаеше, че непременно щеше да се отврати, ако можеше да се наблюдава отстрани.
Може би отиде твърде далеч, когато напусна помещението заедно с приятелите си, като мина покрай масата на Васили и нарочно не му обърна никакво внимание. Елементарната учтивост изискваше поне да зачете присъствието му, което тя не направи през цялата вечер. Все пак той бе неин годеник. Но поне засега, елементарната учтивост бе едно от нещата, които си бе забранила. Трябваше упорито да се придържа към плана си, ако искаше да успее.
Когато малко по-късно той се появи на вратата й, Александра се запита дали последната й грубост го бе подтикнала да я посети. Не бе очаквала внезапната му поява. Вече се бе приготвила за лягане и бе облякла една от своите обикновени бели памучни нощници. Нина бе сресала косата й, като продължаваше да мърмори нещо под нос за ваната, която бе поръчала да напълнят с гореща вода и която Александра бе отказала да използва. В момента Нина чистеше праха от дрехите им, като не спираше да мърмори, този път за петната от храна, които не трябваше да чисти според инструкциите на Алекс. Тя дори не чу почукването на вратата, нито пък Александра очакваше от нея да отвори.
Сама отиде да види кой е, като по навик наметна тъмносинята кадифена наметка, която Нина й бе приготвила. Когато видя кой стои на вратата, Александра бе повече от доволна, че бе облякла робата си. Дори я загърна по-плътно до тялото си, като по този начин инстинктивно искаше да се защити от силата и обаянието, които се излъчваха от този мъж, който й бе годеник.