Отначало той не каза нищо, погледът му само бавно я обхождаше, накрая се спря върху косата й, падаща на блестящи вълни по раменете. Напрегнатата тишина между тях изнервяше Александра, още повече че тя не го покани да влезе, а той не се нуждаеше от разрешението й, за да го направи. След като огледа внимателно стаята, Васили се обърна към Нина:
— Двамата с господарката ти трябва да останем за малко насаме.
Думите бяха изречени с твърд, заповеден тон. Нина само кимна с глава и се отправи към вратата. Александра веднага настръхна при тази арогантност от негова страна и от предателството на приятелката си. Последното нещо, което искаше, бе да остане сама с този мъж, особено след разговора си с братята Разин, знаейки каква власт притежава Васили. По тази причина гласът й прозвуча малко остро, когато се обърна към приятелката си.
— Не е необходимо да си тръгваш, Нина.
Никой не обърна внимание на думите й. Васили пристъпи още по-навътре в стаята, задържа вратата, за да мине Нина, след което я затвори. Александра поиска да извика след Нина да не се отдалечава твърде много, но в следващия миг се отказа, тъй като такава постъпка твърде много намирисваше на страхливост.
Всъщност каквато и тревога да изпитваше, тя бе изместена от гнева, който твърде ясно пролича в думите, с които се обърна към Васили.
— Не можеше ли това, което имаш да ми казваш, да почака до утре, Петров?
Погледът му отново се върна върху нея. Дали очите му сега не бяха още по-светли, мина през ума на Александра. Невъзможно!
— Не, не може да чака, не и ако искам да спя тази нощ. — Васили пристъпи по-близо до нея, като по този начин скъси разстоянието помежду им и я принуди да отметне назад глава, за да може да го гледа в лицето. — А ти искаш да поспя, нали, Александра?
Заплахата в гласа му не можеше да се сбърка с нищо друго.
— Защо си мислиш, че за мен това има някакво значение?
— Би трябвало да има — отвърна той малко по-меко. — Разбираш ли, в това отношение съм малко придирчив и проявявам известна доза егоизъм. Ако нуждите ми няма да бъдат задоволени, защо, питам аз, трябва да бъдат задоволени твоите?
Никак не й беше приятно, но трябваше да продължи.
— За сън ли говорим в момента?
— Наистина, дали говорим за това? — Той посегна и улови между пръстите си кичур от косата й. — Значи така изглежда в действителност — добави на себе си.
Косата й му напомняше за лунни лъчи. Васили не бе сигурен какво точно прави тук. Бе дошъл в стаята й, подтикван от гнева, който продължаваше да го измъчва, но вече насочен не толкова към нея, колкото към самия него. Освен това не бе единственото чувство, с което трябваше да се справи. Тази проклета вечеря! Никога нямаше да я забрави. Яростта му бе преминала в задоволство, а след това задоволството отново бе прераснало в ярост, а накрая яростта се насочи съм самия него.
Не трябваше да продължава да наблюдава Александра и ужасните й маниери на масата. Трябваше да отнесе задоволството и облекчението си със себе си в спалнята, както и момичето, въпреки че вече не я намираше привлекателна. Но не бе успял да напусне помещението достатъчно бързо. Така видя как Александра облиза пръстите си от мазнината и направи това по такъв влудяващо съблазнителен начин, че в миг желанието отново пламна в него.
Тогава едва се бе удържал да не изстене гласно. Васили мълчаливо изстена и в този момент, тъй като все още не бе овладял възбудата си. Не можеше да понесе факта, че отново я желае, когато презираше всичко, свързано с нея — обноските й, морала и очевидната й склонност към саморазправа.
Васили си припомни точно скандалната сцена, на която бе станал свидетел.
— Каква малка дивачка си ти, скъпа.
Александра би трябвало да се почувства много доволна, дори да се изсмее на презрението му, и изобщо не трябваше да се изчервява, но точно това правеше. Нещата станаха още по-лоши, когато той добави с презрителна усмивка:
— Искам да знам дали проявяваш същата страст и в леглото?
— Предполагам, не очакваш от мен да отговоря на този въпрос! — отвърна вцепенена Александра.
— Това, което очаквам, е сам да проверя.
Дали преди това наистина се беше изчервила? Сега имаше чувството, че цялата гори.
— Не предполагах, че толкова бързаш да свържеш съдбата си с моята.
Васили повдигна учудено вежда.
— Какво трябва да означават думите ти?
— Насилваш този брак, което ще сложи край на плановете и намеренията и на двама ни.