Васили избухна в смях.
— Не ставай смешна, Алекс. Какво значение има още един любовник, след като и без това имаш толкова много?
От израза на лицето му Александра разбра, че този път той не се опитва да я обиди. Наистина вярваше в това, което току-що каза — което пък събуди у нея противоречиви чувства. Остава доволна, че той можеше да си помисли такова нещо за нея, защото това подпомагаше собствените й планове. Тогава защо се чувстваше и обидена?
Александра се опита отчаяно да смени темата, като се залови за нещо, което Васили бе споменал небрежно.
— Само приятелите ми ме наричат по този начин! — избухна тя, като имаше предвид глезеното Алекс, което той бе използвал.
Той й отвърна със снизходителна усмивка, като че ли трябваше да обяснява нещо съвсем просто на малко дете.
— Но аз съм нещо повече от приятел. Скоро ще стана твой съпруг, с всичките права, които дава един брак. Искаш ли да ти демонстрирам някои от тях?
— Единственото нещо, което ще демонстрираш, е как напускаш бързо стаята ми. Можеш да започнеш веднага.
В отговор той я сграбчи за раменете и бавно я привлече към себе си. За Александра това бе толкова неочаквано, че тя инстинктивно свали ръце от шията си, където придържаше робата си, и ги постави на гърдите му, за да може да го отблъсне. Усилието й обаче бе напълно безполезно. Той не се помръдна.
Васили веднага забеляза, че робата й се отвори. Тъй като нощницата й бе повече от скромна, това не би трябвало да има голямо значение; и не би имало, ако Александра не притежаваше такива пълни, съблазнително закръглени гърди. Те веднага привлякоха вниманието му. Васили я притисна още по-близо до себе си.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш, Петров? — извика тя, благодарна, че бе успяла да прикрие паниката, която изпитваше.
Васили обаче я усети, но не й обърна внимание.
— Мисля си, че много ми се иска да разбера какъв вкус имаш. И точно това възнамерявам да направя.
— Не!
Той изобщо не обърна внимание на отказа й. Силните му ръце я притискаха плътно, а Александра бе омаяна от чисто мъжкия му възбуждащ аромат. Топлите му устни се спуснаха върху нейните и заглушиха по-нататъшните й протести, поне временно. Александра се вцепени от изненада.
Нито веднъж дори не й мина през ум, че това може да се окаже една от опасностите на пътуването. И как би могла да си го помисли, когато много добре знаеше за огромното нежелание на Васили да се ожени за нея, освен това му беше известно, че нейното нежелание е не по-малко? И все пак, ето че тя се намираше в прегръдките му, а Васили ненаситно я целуваше.
Изненадата й бе огромна, тъй като тя веднага разбра, че Кристофър не я бе научил какво означава целувката, както наивно бе смятала досега.
Някога Александра се вълнуваше от целувките на Кристофър, защото го обичаше, но сега разбра, че в сравнение с този мъж, англичанинът изобщо бе пълен невежа в тази област. Васили поглъщаше сетивата й, чувствата й и контролираше всяко от тях не само с устни, но и с цялото си тяло. Бе поставил едната си ръка на гърба й, като по този начин не й позволяваше да се отдръпне от него и от бавния, но настоятелен натиск на гърдите му, което я караше да изпитва най-странното усещане в живота си — като че ли някой съблазнително галеше гърдите й. Другата му ръка лежеше на мекия й хълбок, повдигаше я леко и я притискаше към твърдата издутина на панталона му. Той атакуваше всичките й сетива, а новите усещания я заливаха като пълноводна река. През цялото време езикът му опустошаваше устата й, унищожавайки и последните остатъци от воля, които й бяха останали.
Много скоро Васили разбра, че сам попадна в капана, който бе подготвил за нея. Това, което бе започнал с намерението да я накара да се откаже от публичните сцени и скандалното поведение, се превърна в нещо напълно различно. В момента, когато почувства тези великолепни гърди притиснати до тялото му, Александра се превърна за него в най-съблазнителната жена на света. А Васили никога не обръщаше гръб на една съблазнителна жена, особено когато наблизо имаше легло, а вратата бе здраво затворена…
Но в този момент вратата се отвори с трясък. Васили и Александра рязко отскочиха един от друг. Тя бе замаяна, а той се обърна намръщен към натрапника.
— Съжалявам — извика Нина, имайки предвид шума от нахълтването си. Тя с всички сили се опитваше да удържи огромната хрътка, която бе решила да поздрави Александра по обичайния си начин. — Той виеше и плашеше конете — обясни Нина присъствието на Божик.
Александра веднага схвана, че това си беше чиста лъжа и мислено прости на Нина покорството пред Васили преди малко.