— Той няма да мирува, ако не остане да спи при теб, Алекс — добави напълно невинно тя.
В следващия миг и тримата се изчервиха, тъй като думите на Нина можеха да се изтълкуват и по друг начин. А това, че и тримата си мислеха за едно и също, правеше положението още по-лошо.
Александра се отпусна на едно коляно и повика Божик при себе си. В мига, когато той излетя от ръцете на Нина и се втурна към господарката си, стана ясно колко малко власт има другото момиче над животното. Александра допря пламналата си буза до врата на Божик, след това се обърна към Васили с леден тон.
— Лека нощ, Петров. И в бъдеще, ако искаш да говориш с мен, направи го пред всички в по-приемливо време.
— Не разчитай на това, Алекс.
След като вратата шумно се затръшна след него, Нина се обърна към приятелката си и прошепна:
— Имаше късмет, че не видя израза на лицето му, когато каза това.
Александра вдигна поглед, бързо се огледа, за да се увери, че той наистина си е отишъл.
— Защо?
— Защото мисля, че заканата му бе напълно сериозна.
ГЛАВА 15
Посещението на Васили имаше една много неприятна последица — Александра цяла нощ не можа да мигне. Не можеше да спре да мисли за целувката му и за неочакваните чувства, които бе събудила у нея, чувства, за които никога не бе предполагала, че съществуват. Укоряваше се, че стоеше пред него, неспособна да направи каквото и да било, че му позволяваше да я целува, независимо от факта, че бе твърде изненадана да му се противопостави. Това нямаше да се случи отново, обеща си тя. Нямаше да има повече целувки.
Александра прекара дълги часове в опити да разбере защо я бе целунал, защото не вярваше той да го бе направил с цел да я държи будна, както й бе казал, въпреки че целувката постигна точно това. И какво ли щеше да се случи, ако Нина не се бе върнала с Божик?
Беше й приятно да си мисли, че щеше да дойде на себе си и щеше да извика братята Разин, които спяха в съседната стая. Но в действителност не можеше да твърди нищо със сигурност.
Тази сутрин обаче, раздразнена от безсънната нощ, тя с гняв си мислеше какво щеше да направи. Нямаше да вика изобщо, а щеше да зашлеви хубаво този развратник, след това щеше ясно да му даде да разбере какво ще се случи, ако опита отново. Все пак налагаше се да поддържа новия си образ и новата невъзпитана и груба Александра нямаше да позволи този човек да определя правилата, дори ако той наистина си мислеше, че има власт над нея.
Не беше ли го доказала още предишната вечер в общата трапезария? Беше вдигнала чудесен скандал, но не й харесваше фактът, че бе подтикната да го направи от истинска ярост и ревност. Това, че той пред очите й правеше предложение на друга жена, не би трябвало да я засяга толкова. Васили я бе предупредил и поведението му потвърждаваше още веднъж, че заслужава пълното й презрение. Но въпреки всичко това бе една от причините тя да се мята в леглото си цяла нощ и да не може да заспи.
Когато Александра, готова за път, отиде в конюшните, установи, че е последна, което още повече влоши и без това мрачното й настроение. Този самохвалко сигурно бе спал през цялата нощ! След като й съсипа съня! Трябваше да му даде да разбере и да отбележи точка в своя полза, която нямаше нищо общо с плана й да се отърве от него.
Товарните коли вече бяха тръгнали, както и по-голямата част от конете. Стенка държеше Принц Миша в готовност. Васили, който вече бе яхнал дорестия си жребец, бе застанал съвсем близо до коня й, така че бе очевидно, че чака само нея. Да си разменят още някоя и друга реплика? Александра се зарадва на тази възможност.
Погледът, който й отправи, можеше да се изтълкува като изпълнен с любопитство, но тя видя в него много повече — а именно злорадо самодоволство. Затова Александра се обърна към Васили веднага щом се метна на коня.
— Защо ме целуна снощи?
За миг Васили остана безмълвен и причината не бе в това, че чакаше Стенка да се отдалечи, за да не може да ги чува. Той просто се опитваше да се съвземе от смайването си. Ще трябва да свикне с нейната откровеност. Това й даваше огромно предимство, тъй като бе в състояние да го хване неподготвен, а той в никакъв случай нямаше намерение да търпи това.
Накрая й отвърна, присвил здраво устни.
— Момичето, което щях да целувам снощи, се уплаши и изчезна.
Той не каза нищо повече и Александра бе принудена да си вади собствени заключения.
— О, разбирам. Ако момичето, което си избрал първо, не се отзове, ти веднага преминаваш към втора възможност. А аз ти предлагам трета възможност, която не е зле да обмислиш. Дръж панталоните си закопчани, Петров! Поне докато развалиш този годеж.